— Ако ни види някой? — прошепна тя тайнствено.
— Тъкмо затова — никакъв шум! — каза близо до ухото й Стамате и докосна с устни косите й.
Жената потръпна от вълнение. Той почувства, че гърдите й бурно се повдигат, и я притисна още по-силно до себе си.
— Кой е там? — чу се изведнъж гласът на Владимир.
Двойката остана неподвижна. Лиза понечи да се засмее, но захлупи лице на гърдите на мъжа.
— Шшт! — промълви Стамате все така близо до ухото й. — Ще му изиграем един номер…
— Кой е там? — попита за втори път нервно Владимир.
Беше чул приглушени гласове, смях, шумолене — и всичко това беше стигнало до омагьосаните му уши обвито в еротична тайнственост, отчайваща, чувствена. Усети как по цялото му тяло се разля странна, вълнуваща топлина, от която изведнъж му прималя и главата му се замая. Близо до него, може би само на няколко крачки, зад някое от тези високи и умислени дървета става нещо непознато и непозволено. Но кой би могъл да е… Владимир направи няколко крачки. В противоположната посока обаче зърна една сянка, която му махаше с две ръце. Бързо тръгна към нея, като внимаваше да не настъпи някоя суха клонка.
— Ти видя ли някого досега? — попита госпожа Соломон и хвана ръката му.
От топлината на женската ръка Владимир разбра, че нещо се е случило със съпругата на братовчеда Соломон. Беше възбудена, очите й блестяха, гласът й беше станал по-плътен.
— Да знаеш колко ме беше страх, преди да те видя!… — оплака му се тя глезено. — Откакто се заблудих, стоя тук сама…
Същият трепет постепенно обхващаше и Владимир.
— Как можа да се заблудиш? — попита я той повече за да каже нещо, отколкото за да получи отговор.
Защото тази тишина, в която чуваше само ударите на сърцето си и учестеното дишане на братовчедка си, го ужасяваше…
— Стори ми се, че някой ме дебне — каза госпожа Соломон. — Тебе не те ли е страх?
— Не — каза спокойно Владимир. — Но не разбирам нищо от тази игра. Не зная дори колко минути са минали, откакто тръгнахме…
Обърна се към госпожа Соломон. Срещна пламтящите й очи и в миг поруменя.
— Дали да не отидем да видим колко е часът? — попита той ей така, колкото за да скрие смущението си.
— В това няма никакво очарование — прошепна госпожа Соломон. — Хайде по-добре да хванем някого в любовно прегрешение и да се пошегуваме.
Двамата тръгнаха, притиснати един до друг, да търсят пътеката. Владимир не смееше да мине покрай онези дървета, зад които беше чул преди малко шепот и приглушен смях. Страхуваше се и въпреки това мястото го привличаше като омагьосано.
Неговата братовчедка все повече се отпускаше на ръката му.
— Лиза — чу се отдалече гласът на Стере.
Госпожа Соломон се засмя.
— Всеки си търси жената! — каза тя високо. — Може точно в това да се състои играта…
Лиза чу стъпки и се опита да се освободи от ръцете на Стамате.
— Пусни ме! — прошепна тя.
Госпожа Соломон неочаквано спря, сякаш и нея я омая същото непонятно вълнение, което беше изпитал по-рано Владимир.
— Тук има някой — каза тя тихо. — Хайде да ги хванем…
Двамата се приближиха до дървото. Изведнъж Лиза застана пред тях.
— В тази гора има един фавън — възкликна тя, като се опитваше да скрие вълнението си.
— Да се надяваме, че не е само един — засмя се госпожа Соломон.
Искаше да хване отново ръката на Владимир, но той беше приковал очи в мястото, откъдето изскочи Лиза. Кой ли е бил там? И какво ли се е случило под прикритието на гъстия мрак? Срамуваше се от мислите си и в същото време го беше яд на собственото му тяло, което отчаяно се бореше със свенливостта. Искаше да избяга. Струваше му се, че сега цялата гора диша като човек, топло, чувствено. Сякаш от всички страни проникваше горещият дъх на голи тела и във всички храсталаци дишаха прегърнати двойки.
— А ти какво правеше тук, Владимире? — внезапно го попита Лиза. — Ти ли викаше преди малко? — попита го тя отново и му се усмихна.
— Като че ли не си разбрала… — отговори обиден Владимир и се намръщи. — Като че днес за първи път ми чуваш гласа…
Госпожа Соломон се засмя и го придърпа по-близо до себе си.
— Остави ми момчето на мира, не го ядосвай! — каза тя покровителствено.
Владимир беше отвратен от себе си. Трябваше да смени темата, да се избави от мислите си.