— Три — изпъшка Макбет.
Първите винтове изскочиха от металните гнезда.
— Две…
Прътът се откачи и с едно дръпване Макбет изтръгна кабела от стената долу.
— Едно!
Макбет насочи прожектора към корабния трап.
— Давай!
Нещо изплющя като камшик. Дъф отвори очи. „Ездачът“ с автомата политна напред, без да протегне ръце, и първа в земята се удари каската му.
Мястото, където стоеше полицай Сиуард, вече беше осветено и Дъф видя ясно и него, и мъжа отзад. Не държеше пистолета опрян в главата на Сиуард, а бе облегнал брадичка върху рамото му. На ярката светлина Дъф видя и дупката във визьора. Застреляният се свлече, плъзгайки се като медуза по гърба на Сиуард, и рухна на земята.
Дъф се обърна.
— Тук горе, Дъф!
Той заслони очи с длан и вдигна глава. Зад ослепителния лъч отекна смях и над кея се просна гигантска сянка.
Смехът обаче стигаше да го познае.
Макбет. Ама разбира се. Кой друг!
Втора глава
Чайка прелетя през тишината. От безоблачното нощно небе над Файф грееше луна. Долу фиордът блестеше сребристо. В западната му част като грамаден крепостен зид към висините се издигаше черна планина със стръмни, почти отвесни зъбери. Навремето на билото й, от страната на слънчевия Файф, монашески орден поставил голям християнски кръст. Планината обаче скриваше частично долното отвесно рамо на кръста от погледа на жителите на мрачния град в ниското и за тях то изглеждаше по-късо от горното. Ето защо те виждаха не християнско разпятие, а кръст, обърнат на сто и осемдесет градуса. Странично от планината — подобно на подвижен мост над крепостен ров — се извисяваше на деветдесет метра в най-високата си част внушителен железен мост с дължина триста и шейсет метра. Мостът „Кенет“ или Новия мост, както беше по-известен. Старият — скромен, но по-издържан естетически — се намираше по-навътре във фиорда и ако мине по него, човек си удължаваше пътя.
В средата на Новия мост стърчеше грозна мраморна мъжка фигура — паметник на бившия директор на полицията Кенет, издигнат приживе по негово нареждане. Статуята се намираше на самата границата на града, защото съседната административна област не склони да отстъпи безплатно и сантиметър от територията си, за да бъде увековечена паметта на този негодник. Скулпторът се съобрази с изискването на Кенет да акцентира върху визионерското начало у него и го изобрази в традиционната за такива случаи поза с поглед, устремен към далечни хоризонти, ала подчерта и необичайно масивната долна челюст и внушително дебелия врат на полицейския началник — нещо, от което и най-добронамереният творец не би могъл да се въздържи.
Чайката размаха енергично крила, за да набере височина. Надяваше се на по-богат улов по крайбрежието оттатък планината, а това означаваше да прелети през невидимата граница, бележеща коренна промяна в атмосферните условия. От хубавото да се озове в лошото. За хора, тръгнали към мястото, набелязано от чайката, имаше двукилометров тунел, просичащ планината встрани от Новия мост. Планина и своеобразна преграда, високо ценена от околните. В съседните области наричаха тунела дебело черво, защото единият му край напомнял ректум. Чайката се увери в основателното сравнение. Прелетя над върха на планината и от свят на кротка хармония попадна под леденостуден мръсен душ, който се сипеше върху зловонния град в ниското. И сякаш в израз на презрение тя се изцвъка, после продължи да лети, брулена и разклащана от поривите на вятъра.
Курешката падна върху навес. Върху пейката отдолу се бе свило разтреперано мършаво момче. Табела отстрани твърдеше, че тук има автобусна спирка, но момчето силно се съмняваше. През последните години закриха голям брой автобусни линии. Заради намаляващото население, мотивира се кметът, идиотът му с идиот. Момчето обаче трябваше непременно да се добере до Централната гара, за да си набави адска смес. Дрогата, която му пробутаха ония рокери, се оказа пълен боклук — съдържаше повече пудра захар и картофено брашно отколкото амфетамин.
Мокрият мазен асфалт блещукаше под няколкото оцелели улични фенера, а дъждовната вода се събираше в локви по разнебитеното шосе, извеждащо от града. Досега цареше тишина. Не се бе мяркал нито един автомобил. Чуваше се само трополенето на дъжда. Неочаквано момчето чу звук — нещо подобно на тихо гърголене.