Вдигна глава. Дръпна ластика на превръзката: докато беше спал, се беше изхлузила от кухата очна орбита върху здравото му око. Ако се появи автомобил, дали да не махне да го качат на автостоп до центъра?
Уви, звукът идваше от града. Кола с такъв курс няма да му свърши работа.
Момчето пак се сви на кравайче върху пейката.
Гърголенето прерасна в рев. Мързеше го да се помести, пък и бездруго си беше мокър до кости. Затова само закри глава с ръце. Камионът мина и обля навеса с пръски кална вода.
Момчето продължи да лежи. Поразмишлява над живота и накрая стигна до извода, че е по-добре да не се напъва.
Отново се чу звук от двигател. Дали пък този път няма да му провърви?
С мъка се надигна и погледна. Уви, и тази кола идваше от града. И тя се движеше бързо. Момчето се вторачи в приближаващите се фарове. И мисълта се появи сама: една крачка по-навътре в уличното платно и ще се отърве от всички проблеми.
Колата мина покрай него, без да улучи локва. Черен форд „Транзит“. Полицейска кола с три ченгета вътре. И да пътуваха в обратната посока, не би се качил при тях.
— Ето го отпред — посочи Банко. — Дай газ, Ангъс!
— По какво го позна? — попита Улафсон и се наведе между предните седалки на форда.
— По дизеловия пушек — обясни Банко. — Нищо чудно защо в Съветския съюз има петролна криза. Ангъс, залепи се за задницата им, за да ни видят в огледалото.
Младежът продължи със същата скорост, а черният облак от изгорели газове постепенно обви и форда. Банко свали прозореца и опря винтовката о дясното огледало. Разкашля се.
— Приближи ги странично!
Ангъс натисна газта и се изнесе вляво. „Транзитът“ се изравни с пръхтящия, пъшкащ камион.
От прозореца му блъвна кълбо дим. Огледалото под цевта на Банко се пръсна на парчета.
— Добре, вече ни видяха — установи доволно той. — Пак мини зад камиона.
Дъждът внезапно спря и мракът наоколо се сгъсти. Навлязоха в тунел. Асфалтът и черните, грубо одялани скали поглъщаха белите конуси от фаровете им и те виждаха само задните светлини на камиона.
— Какво ще правим? — попита Ангъс. — След тунела започва мостът, а минат ли средата…
— Знам — прекъсна го Банко и вдигна винтовката.
След статуята излизаха в междуградско пространство.
Тяхната юрисдикция се простираше дотам. Следователно трябваше да преустановят гонката. На теория можеха, разбира се, да продължат. Няколко пъти амбициозни, ревностни полицаи от „Наркотици“ — истинска рядкост — бяха залавяли наркотрафиканти извън територията на града. Впоследствие дела с потенциала да вкарат знакови фигури от подземния свят зад решетките пропадаха в съда, а самите полицаи се налагаше да отговарят за превишени служебна права. Винтовката „Ремингтон“ в ръката на Банко подскочи от силния откат.
— В целта — доложи той.
Отпред в тунела камионът започна да лъкатуши. От едната задна гума се разхвърчаха парченца.
— Мислиш си, че камионът ти има тежък волан? Още нищо не си видял! — закани се Банко, зареди и пак се прицели — този път в другата задна гума. — Увеличи малко дистанцията, Ангъс — има риск да се забият в стените.
— Банко! — чу се от задната седалка.
— Улафсон? — Банко започна леко да натиска спусъка.
— Насрещен автомобил.
— Опа.
Банко вдигна бузата си от приклада, а Ангъс наби спирачки.
Пред тях „ЗИС“-ът се лашкаше наляво-надясно и ту откриваше, ту затулваше фаровете на колата, задаваща се в отсрещното платно. Банко чу клаксона — отчаян писък на лек автомобил, който вижда как срещу него се носи камион и знае, че е твърде късно да предотврати сблъсъка.
— Господи… — изфъфли шепнешком Улафсон.
Воят на клаксона се усили.
После ги заслепи ярко лумнала светлина.
Банко машинално погледна настрани и за миг зърна задната седалка на купето, бузата на заспало дете, опряна в стъклото.
После колата изчезна и стихващият вой на клаксона прозвуча като разочарован стон на публика с измамени очаквания.
— По-бързо — подкани Банко. — След малко сме на моста.
Ангъс настъпи газта и пак навлязоха в черния облак пушек.
— Дръж прав курс — поиска Банко. — Недей да кривиш…
В същия миг брезентът отзад на камиона се отдръпна и предните фарове на форда осветиха товарна каросерия, натъпкана с найлонови пликчета бял прах. Прозорецът между товарната каросерия и шофьорската кабина беше счупен. А от грамадата пликчета стърчеше дуло на пушка.