— Ангъс…
Чу се кратък изстрел, Банко зърна пламъка от дулото, предното стъкло на форда побеля и се разсипа на парчета.
— Ангъс!
Младокът, схванал идеята, рязко завъртя волана надясно. После наляво. Гумите изскърцаха пронизително, куршумите свиреха — огнебълващото дуло се опитваше да следва маневрите им.
— Проклятие! — изкрещя Банко и стреля в здравата задна гума, но куршумът рикошира в калника и оттам изхвръкнаха искри.
Излязоха от тунела и поеха по моста.
— Гръмни го с пушката, Улафсон! — изрева Банко. — Веднага!
През строшеното предно стъкло дъждът се лееше като из ведро. Банко се отмести, та Улафсон да опре пушката си върху облегалката на седалката му. Дулото се подаде над рамото на Банко, но пак изчезна, след като се чу шляпване като при удар на чукче по пържола. Банко се извърна към задната седалка. Улафсон се беше сгърчил с обронена напред глава и дупка в гърдите. Сиви парчета дунапрен се разхвърчаха, когато следващият куршум прониза облегалката на Банко, излезе отзад и се заби в седалката на Улафсон. „Ездачът“ от камиона вече имаше видимост за пряк обстрел. С едно непрекъснато движение Банко издърпа пушката от ръцете на Улафсон, обърна се напред, прицели се и откри огън през предното стъкло. В товарната каросерия се вдигнаха облаци бял прах. Банко захвърли пушката на Улафсон и грабна винтовката. През плътната бяла пелена стрелецът от камиона нямаше как да види нищо, но от мрака отпред изплува осветената от прожектори мраморна статуя на Кенет — същински нежелан призрак. Банко се прицели в задната гума и стреля.
Улучи.
Камионът пред тях започна да се движи на зигзаг, едната предна гума опря в бордюра, „ЗИС“-ът се качи на тротоара и се удари странично в армираната ограда. Стържене на метал в метал заглуши рева на двигателя. Невероятно, но шофьорът съумя да върне тежкото возило на шосето.
— Само да не минат шибаната граница! — изкрещя Банко.
Настилката одра и последното парче гума от каплата и към нощното небе лумнаха рой искри. „ЗИС“-ът се лашна рязко напред, шофьорът отчаяно се опита да го овладее, ала този път не му провървя. Камионът се завъртя, застана напречно на шосето и поднесе по асфалта. Намираше се на самата граница на града, когато гумите захапаха и понесоха возилото към статуята. Дванайсет тона съветско военноинженерно изкуство се врязаха точно под пояса на директора Кенет, разтрошиха цокъла, повлякоха статуята и десет метра от стоманената ограда и полетяха над мантинелата. Ангъс спря форда и във внезапната тишина Банко видя как директорът Кенет лети под лунната светлина, въртейки се около долната си челюст. Следваше го „ЗИС“-ът с предния капак надолу и опашка от бял прах — същинска амфетаминова комета, дявол да го вземе!
— Божичко… — прошепна полицаят.
Мина цяла вечност, преди статуята и возилото да паднат във водата. За миг тя побеля. Плясъкът стигна до Банко с леко закъснение.
После отново се възцари тишина.
Пред клуба Шон пристъпваше от крак на крак и се взираше през портата. Почеса се по татуирания върху челото му едър надпис „Норс Райдър до гроб“. Чувстваше се притеснен почти колкото в родилното преди няколко дни. Теглиха чоп кой да остане да варди и, разбира се, „честта“ се падна на него и на Колин. Киснеха тук точно тази вечер, когато се очакваше най-големият екшън. Нямаше да присъстват нито на вземането на пратката, нито на купона после.
— Жената иска да кръсти малкия на мен — изтърси Шон, колкото да се намира на приказка.
— Ами честито — отвърна беззвучно Колин и подръпна дългия си мустак. Дъждовните капки се разтичаха по голата му глава.
— Благодаря — кимна Шон.
Всъщност не бе искал нито едното, нито другото: нито татуировка, която те заробва за цял живот, нито дете, което, доколкото беше чувал, прави същото. Свобода — нали това символизира мотоциклетът? Но първо клубът, а после и Бети промениха схващането му за свободата. Едва след като човек започнел да изпитва принадлежност към определена общност, да поема ангажименти към нещо по-голямо, той, видите ли, започвал да се чувства истински свободен.
— Ето ги, идват — посочи Шон. — Май е минало добре, а, как ти се струва?
— Два мотоциклета липсват — установи Колин, изплю цигарата и отвори високата порта, покрита с бодлива тел.
Първият мотоциклет спря пред тях.
— Появиха се ченгета и близнаците ще позакъснеят — прогърмя басов тембър иззад рогатия шлем.
— Разбрано, шефе — кимна Колин.
Мотоциклетите се изнизаха един по един през портата. Доволен „ездач“ вдигна палец. Супер. Значи, дрогата е обезпечена, а клубът — спасен. Шон си отдъхна с облекчение. Мотоциклетите прекосиха площадката, заобиколиха едноетажната дървена сграда с вид на казарма и хлътнаха в големия гараж. В казармата ги чакаше банкет. Свено бе решил да полеят обилно успешния удар. След няколко минути Шон чу как вътре надуха музиката и се разнесоха първите ликуващи възгласи.