— Богати сме — засмя се Шон. — Знаеш ли къде ще откарат дрогата?
Колин мълчаливо забели очи.
Не знаеше. Никой не знаеше. С изключение на Свено. И двамата шофьори на камиона, разбира се. Така беше най-добре.
— Ето ги и близнаците. — Шон пак отвори портата.
Двата мотоциклета се изкачваха бавно и някак колебливо нагоре по склона.
— Ей, Жоао, какво… — поде Шон, но мотоциклетистите ги подминаха и продължиха нататък.
Спряха насред площадката, сякаш мислеха да оставят моторите там. После се смушкаха, единият кимна към отворената врата на гаража и влязоха вътре.
— Видя ли визьора на Жоао? — попита Шон. — Пробит е.
Колин въздъхна тежко.
— Не се бъзикам! Има дупка на челото. Отивам да разбера какво се е случило на пристанището.
— Ей, Шон…
Той обаче вече тичаше. Прекоси площадката и хлътна в гаража. Близнаците бяха слезли от моторите. И двамата стояха гърбом, все още с каски. Единият държеше открехната вратата към помещението, където празнуваха, все едно още не иска да издава присъствието си, преди да види как върви купонът. Жоао, най-добрият приятел на Шон, стоеше до мотора си. Беше свалил пълнителя на противния си автомат „АК-47“ и май броеше колко патрона му остават. Шон го тупна по гърба и явно здравата го стресна, защото Жоао рязко се завъртя.
— Как си счупи визьора, Жоао? Някое отхвръкнало камъче ли…?
Жоао не отговори, но изведнъж се разбърза да напъха пълнителя обратно в автомата. Ама защо пипаше така припряно? Странно, изглеждаше и някак… пораснал. Сякаш пред Шон стоеше не Жоао, а…
— Мамка му! — извика Шон, отстъпи крачка назад и посегна към колана си.
Защото се бе досетил от какво е дупката във визьора. И че повече няма да види най-добрия си приятел. Шон извади пистолета, свали предпазителя и тъкмо да го насочи към мъжа, който продължаваше да се суети с калашника, нещо се заби в рамото му. Той машинално завъртя пистолета в посоката, откъдето дойде ударът, но там нямаше никого. Само другият мъж с якето на „Норс Райдърс“ до вратата. Ръката на Шон изведнъж рухна като отсечена и той изпусна пистолета на пода.
— Да не си гъкнал! — предупреди глас зад гърба му.
Шон се обърна.
Автоматът сочеше към него. В продупчения визьор Шон видя отражението си. От рамото му стърчеше забит кинжал.
Дъф опря дулото на автомата в татуираното чело на мъжа срещу него. Вгледа се в противната му мутра, застинала в почуда. Пръстът му започна да натиска спусъка. Още само милиметър и… Дъф чуваше как дишането му съска под каската и как сърцето му думка под тясното чуждо кожено яке.
— Дъф — обади се Макбет от вратата към клубното помещение. — Успокой топката.
Спусъкът хлътна още милиметър по-навътре.
— Недей — спря го Макбет. — Наш ред е да вземем заложник.
Дъф отмести пръст от спусъка.
Лицето на младежа бе побеляло като платно: от ужас или от кръвозагуба. Или и от двете.
— Ние не спас… — подхвана той с треперещ глас.
Дъф го цапна с цевта над татуировката. Автоматът ожули кожата в ивица, за миг блеснала в бяло — копие на белега върху лицето на полицая. После ивицата се напълни с кръв.
— Не се обаждай, момче, и няма да пострадаш — предупреди го Макбет, приближил се до тях.
Сграбчи дългата коса на младежа, опъна главата му назад и опря кинжала о гръкляна му. После го побутна да върви към вратата на помещението.
— Готов?
— Свено е мой, да не забравиш — предупреди Дъф, увери се, че емблематичният извит пълнител на „Калашников“ е добре закрепен, и пое след Макбет и младежа.
Макбет отвори вратата с ритник и нахълта, прикрит зад момчето и следван плътно от Дъф.
Ухилени, гръмогласни „ездачи“ седяха до дълга маса в просторно, но вече силно задимено помещение. Всички седяха от вътрешната страна на масата, с гръб към стената и с лице към трите врати на помещението. Навярно клубно правило. Дъф преброи около двайсетима. Музиката дънеше здраво. „Ролинг Стоунс“. „Jumpin’ Jack Flash“.
— Полиция! — извика Дъф. — Никой да не мърда или моят колега ще пререже гърлото на този зелен симпатяга!
Времето спря. Като на забавен каданс Дъф видя как мъжът откъм късия край на масата вдигна глава: червендалеста свинска зурла с толкова опънати плитки, че очите му се бяха превърнали на две тесни цепки, пълни с омраза. От ъгъла на устата му висеше дълга тънка пурета. Свено.