— Не спасяваме заложници — отсече той.
Младежът припадна и се свлече на пода.
В следващите две секунди всичко в помещението застина. Чуваха се единствено „Стоунс“.
Свено дръпна от пуретата.
— Хванете ги! — изкомандва той.
Дъф видя как поне трима „ездачи“ реагират едновременно и дръпна спусъка на калашника. Задържа го. Дулото забълва оловни топчета с диаметър 7,62 мм. Те натрошиха бутилките върху масата и надупчиха плота й; зашиваха стената, разпориха изпречилата се на пътя им жива плът и секнаха Мик Джагър между две „gas“. До Дъф Макбет бе извадил двата глока, които гепиха от двамата мъртви бандити на пристанището. Заедно с якетата, каските и моторите.
Дъф усещаше автомата в ръцете си топъл и мек като женско тяло. След като изпочупи лампите, над помещението се спусна мрак. Най-сетне Дъф дръпна пръста си от спусъка. Във въздуха летеше прах и перушина, а единствената оцеляла лампа на тавана се люлееше и по стените притичваха сенки — бягащи призраци.
Трета глава
— Огледах се и какво да видя в сумрака? „Ездачите“ лежат проснати по лице — разказваше Макбет. — Навсякъде кръв, парчета стъкло, гилзи.
— Еха! — изломоти подпийналият Ангъс сред оживената глъчка в „Зидаря“ — бар зад Централната гара, където обичайно се събираше Спецотрядът. Измитите от алкохола сини очи на Ангъс гледаха Макбет с нещо, наподобяващо преклонение. — Направо сте ги разпердушинили! Егати екшъна! Наздраве!
— Внимавай с езика, бивш кандидат-духовнико — напомни Макбет, но когато осемнайсетте командоси в бара вдигнаха наздравица за него, той се усмихна, поклати глава и също вдигна чаша. Отпи голяма глътка и погледна Улафсон, който държеше тежката халба на „Зидаря“ в лявата си ръка.
— Боли ли, Улафсон?
— Като разбрах, че и един от тях е с ранено рамо, ми поолекна — отвърна Улафсон и смутено си пооправи бандажа под съпровода на дружен гръмък смях.
— Улафсон и Банко изнесоха на гърба си най-трудната част от акцията — у точни Макбет. — Аз само изпълних ролята на осветител, за да блесне целият гений на двамата творци.
— Разкажи до края — насърчи го Ангъс. — И така, с Дъф сте натръшкали всички „ездачи“ на пода. После какво стана?
Ангъс приглади дългата си руса коса зад ушите, сякаш за да чува по-добре.
Макбет обходи с поглед озарените от очакване лица около масата и се спогледа с Банко, преди да продължи.
— Някои се разкрещяха, че се предават. Прахта се слегна. Куршумите бяха разпарчетосали музикалната уредба и най-сетне се възцари тишина. Все още обаче беше доста тъмно, а това криеше рискове. С Дъф тръгнахме от двата срещуположни края на помещението и започнахме да проверяваме „ездачите“ един по един. Мъртви нямаше, но повечето, така да го кажем, спешно се нуждаеха от лекар. Дъф извика, че не намира Свено. — Макбет прокара пръст по запотената си чаша. — Тогава забелязах врата точно зад късата страна на масата, където беше седял Свено. В същия миг чухме рев на мотоциклети. Зарязахме другите и изскочихме навън. Три мотора вече излизаха през портата, единият беше червеният на Свено. Лостовият, мустакат плешивец, тъкмо бе запалил и се канеше да ги последва. Дъф искаше незабавно да тръгнем след тях, но аз се възпротивих, защото в сградата имаше неколцина тежко ранени…
— Да не би да си очаквал това да спре Дъф? — прошепна някой. — Какво му пука, че някакви негодници кървят, щом му се отваря възможност да пипне Свено?
Макбет се извърна. Мъжът седеше сам в съседното сепаре. Витрината с купите на клуба по дартс засенчваше лицето му.
— Да не мислиш, че Дъф ще се загрижи за живота на сган нищожества, докато подвигът е на една ръка разстояние? — Мъжът вдигна халбата си. — И да пропусне шанса да се издигне? Абсурд.
Около масата на Макбет се възцари мълчание.
Банко се прокашля.
— Майната й на кариерата. Не знам как процедирате вие в „Наркотици“, но ние в Спецотряда не оставяме хора в беззащитно състояние да пукнат, Ситон.
Ситон се наведе напред и светлината озари лицето му.
— Никой от „Наркотици“ не е напълно наясно как процедираме — ето това е проблемът, когато шеф ти е човек като Дъф. Прощавай, че те прекъснах, Макбет. И какво? Върна ли се да превързваш рани?
— Свено е убиец. При първа възможност пак ще посегне — отвърна Макбет, без да откъсва поглед от Ситон. — А Дъф се опасяваше, че бегълците ще офейкат по моста.