— Опасявах се, че ще се измъкнат по моста — точно както се пробваха и с камиона — продължи Дъф. — Затова се метнахме на моторите и — газ до дупка. Носехме се с бясна скорост. Едно подхлъзване по някой завой — и с нас беше свършено…
Дъф плъзна по жакардовата покривка в ресторант „Лион“ купичката със златист крем брюле, изяден до половина, извади бутилката шампанско от кофичката с лед и наля на тримата си сътрапезници.
— След първия остър завой в долината видях задните фарове на четири мотора и продължих да натискам газта. Надзърнах в огледалото: Макбет ме следваше плътно.
Дъф погледна крадешком директора на полицията Дънкан, за да провери дали разказът му среща добър прием. Видя мека, дружелюбна усмивка, ала се затрудни да я разтълкува. Дънкан още не бе коментирал в прав текст тазвечершната спецоперация, но самото му присъствие на това скромно празненство не означаваше ли одобрение? Навярно да — и все пак мълчанието на началника пораждаше несигурност у Дъф. По-уверен Дъф се чувстваше, когато гледаше бледия, риж началник на звено „Антикорупция“, комисар Ленокс, който се бе надвесил над масата и с привичния си ентусиазъм жадно поглъщаше всяка дума на Дъф. Големите зелени очи на Кейтнес, оглавяваща „Криминалистика“, също показваха, че вярва безрезервно на всичко, излязло от устата му.
Дъф върна бутилката в кофичката.
— В отсечката преди тунела с Макбет се изравнихме и подкарахме рамо до рамо. Светлините пред нас се уголемяваха все повече. Сякаш бегълците бяха намалили скоростта. Виждах рогата върху каската на Свено. После се случи нещо неочаквано.
Дънкан премести чашата си с шампанско до чашата с червено вино. Дъф се озадачи как да го изтълкува: знак за повишен интерес към разказа му или проява на нетърпение.
— Непосредствено след автобусната спирка два от моторите хванаха разклонението към Форз, а другите два продължиха напред към тунела. След секунди и ние щяхме да се озовем на същия кръстопът. Налагаше се да взема решение…
Дъф наблегна върху думата „решение“. Можеше, разбира се, да използва и друг израз, например „трябваше да избера“. Но „да избира“ може и най-големият некадърник, докато „решение“ предполага квалификация и инициативност, изисква характер и мисловен процес; „решение“ взема човек с качества на лидер. А именно от такъв човек се нуждаеше директорът на полицията сега, когато му предстоеше да определи шефа на новосформирания обединен отдел „Организирана престъпност“. Под шапката му минаваха „Наркотици“ и „Гангстерски групировки“ — сливане, дошло съвсем логично, защото в момента целия пазар на наркотици в града контролираха Хеката и „Норс Райдърс“, които погълнаха по-дребните банди. Въпросът беше кой ще оглави новия отдел — Дъф или Кодор, опитният досегашен началник на „Гангстерски групировки“, собственик на голяма, изцяло изплатена къща в западните части на града. За беда Кодор се ползваше с протекции в градската управа и спадаше към някогашните приближени на Кенет в Главното управление. Въпреки всеизвестната склонност на Дънкан да стига далеч само и само да се отърве от Кодор и подобните нему, и директорът на полицията бе принуден да се съобразява донякъде с кадруването на местните политици, за да не изгуби контрола над Главното управление. От цялата тази история обаче само един — Дъф или Кодор — щеше да излезе победител, а другият — да остане без отдел.
— Дадох знак на Макбет да завием към Форз.
— И защо? — полюбопитства Ленокс. — Нали другите двама са тръгнали да се прехвърлят през административната граница и следователно — да се откъснат от нашата юрисдикция?
— Да. Точно в това се състоеше дилемата. Свено е хитра лисица. Дали бе изпратил двама от хората си към Форз като примамки, та той да се измъкне през границата, защото разполагаме с улики единствено срещу него? Или се бе досетил как ще разсъждаваме и затова бе направил обратното?
— Наистина ли? — учуди се Ленокс.
— Какво наистина ли? — объркан, Дъф се опита да прикрие раздразнението си, задето Ленокс го прекъсва.
— Наистина ли имаме улики срещу Свено? Доколкото ми е известно, делото за клането в Сток отдавна е прекратено по давност.
— А двата обира в пощенски клонове в Първи район преди пет години? — нетърпеливо припомни Дъф. — Имаме отпечатъци от Свено.
— Само от него ли?
— Срещу другите от бандата нямаме и пукната улика. Тази вечер пак не успяхме да се сдобием с нищо, защото до един носеха каски. Докато завиваха към Форз, видяхме каската на…