— Какво е това клане в Сток? — поинтересува се Кейтнес.
Дъф простена.
— По онова време сигурно още не си била родена — поде дружелюбно Дънкан. — Всичко започна в Капитол непосредствено след края на войната. Полицията тръгна да арестува брата на Свено за дезертьорство, а глупакът взел, че извадил оръжие. Двамата полицаи, изпратени да го задържат, били прекарали войната в окопи и го направили на решето. Няколко месеца по-късно в Сток Свено отмъсти за смъртта на брат си. Нахлул в местния участък и съсякъл четирима полицаи, сред които и служителка в напреднала бременност. После му изгубихме следите и когато излезе от нелегалност, давността на престъплението вече беше изтекла. Моля, продължи, Дъф.
— Благодаря. И така, видяхме каската на Свено да завива към Форз и Стария мост. „Аха — помислих си, — значи той и приятелчето му не са усетили колко сме ги приближили.“ Настигнахме ги само след два-три километра. По-точно, когато все още ни делеше известно разстояние, Макбет стреля предупредително два пъти във въздуха и те спряха. Ние — също. Бяхме излезли от долината и вече не валеше. Имаше добра видимост, лунна светлина, помежду ни — петдесет-шейсет метра. Извадих калашника и им извиках да слязат от моторите, да направят пет крачки към нас и да коленичат върху асфалта с ръце на тила. Те се подчиниха, ние също слязохме от моторите и тръгнахме към тях.
Дъф затвори очи.
И те пак изплуваха пред него.
Коленичили върху асфалта.
Докато крачеше към тях, кожените дрехи проскърцваха. В горния край на зрителното му поле, от ръба на вдигнатия визьор висеше водна капка. Готова всеки момент да се отрони.
— Намирахме се на десетина-петнайсет метра от тях. Неочаквано Свено извади пистолет — описа положението Макбет. — Дъф реагира мигновено. Стреля. Улучи Свено три пъти в гърдите. Той издъхна, преди каската му да се удари в земята. Междувременно и другият бе извадил пищов и се целеше в Дъф, но за щастие не успя да дръпне спусъка.
— Еха! — възкликна Ангъс. — Гръмнал си го, нали?
Макбет се облегна.
— Заклах го.
Банко огледа изпитателно началника си.
— Брей! — прошепна Ситон от тъмното. — Излиза обаче, че Дъф е реагирал по-бързо от теб, когато Свено е извадил оръжие, нали? Ако не знаех, лично аз бих заложил на теб, Макбет.
— Е, щеше да сгрешиш — изгледа го Макбет. Какво целеше Ситон с тези провокации? — Точно както сгреши и Дъф — добави той и отпи от халбата.
— Сгреших — призна Дъф и даде знак на метр д’отела да им донесе още една бутилка шампанско. — Не когато стрелях, разбира се. Сгреших с решението да последваме мотористите, отклонили се към Форз.
Метр д’отелът се приближи към масата и шепнешком поднесе извинение, че след малко затварят. Всъщност, вече минавало полунощ и нямали право да поднасят спиртни напитки. Освен ако началникът на полицията лично не…
— Благодаря — прекъсна го Дънкан, ненадминат в изкуството да се усмихва закачливо и същевременно да повдига строго вежда, — но ще се придържаме към постановеното от закона.
Метр д’отелът се оттегли.
— И на най-добрия се случва да избере погрешна посока — отбеляза великодушно Дънкан. — Кога се усети, че си сбъркал? Когато му свалихте каската ли?
Дъф поклати глава.
— Непосредствено преди да я сваля. Коленичих до трупа и тогава забелязах, че моторът не е на Свено. Нямаше я емблематичната сабя. Тези типове не си разменят моторите.
— Но си разменят каските?
Дъф сви рамене.
— Трябваше да се досетя. Та нали двамата с Макбет току-що си бяхме послужили със същия трик, за да проникнем в клуба им. Свено е нахлузил чужда каска, а своята е дал на едно от двете момчета, свърнали към Форз. После момчетата са намалили нарочно, за да ги приближим и да видим как викингският шлем се насочва към Форз. Самият Свено е минал през тунела, прекосил е моста и се е измъкнал.
— Безспорно много хитър ход на Свено — призна Дънкан. — Явно обаче не си подбира хора със сходен на неговия интелект.
— Какво по-конкретно имате предвид? — попита Дъф и погледна коженото калъфче със сметката, която метр д’отелът постави пред него.
— Защо им е да вадят оръжие срещу полицаи, щом — както ти отбеляза — знаят, че разполагаме с улики само против Свено? Ако бяха позволили да ги арестуват, без да оказват съпротива, щяха да излязат на свобода само след няколко часа.
Дъф сви рамене.
— Изглежда, са ни взели не за полицаи, а за хора на Хеката. Изплашили са се, че ще им видим сметката.
— Или господин директорът е прав — обади се Ленокс. — Просто са си тъпички.