Дънкан си потърка брадичката.
— Колко членове на „Норс Райдърс“ успяхме да приберем на топло?
— Шестима — отвърна Дъф. — Пристигналата на място полиция заварила само най-тежко пострадалите.
— Не съм допускал, че банди от техния калибър изоставят ранените си на врага.
— Така им осигуряват по-бързо достъп до медицинска помощ. В момента са в болница. Утре очакваме да издействаме удължаване на задържането под стража. И ще започнем да ги разпитваме за Свено — независимо колко ги болят раните. Ще го открием, шефе.
— Хубаво. Четири тона и половина амфетамин… Множко е.
— Безспорно — усмихна се Дъф.
— Толкова много, че няма как да не се запитам защо не ме информира предварително за готвената акция.
— Заради времето — веднага изстреля Дъф. Беше претеглил плюсовете и минусите на всички възможни оправдания, защото очакваше неизбежния въпрос. — Получих сигнала и трябваше да действам незабавно. Като началник на отдела се наложи да преценя кое е по-важно: да спазя административната процедура или да рискувам да изпуснем четири тона и половина амфетамин, предназначени да попаднат в кръвообращението на младежите в нашия град.
Дъф вдигна очи към Дънкан, който бе спрял замислен поглед върху него. Показалецът на началника се движеше припряно по брадичката — наляво-надясно, надясно-наляво. Дънкан навлажни устни.
— Проля се и много кръв. Нанесени са тежки материални щети по моста. Рибата във фиорда вече сигурно е наркотично зависима. А Свено още е на свобода.
Дъф изруга наум. Защо този лицемерен, арогантен идиот не погледне по-глобално!
— Но пък шестима „ездачи“ са в ареста — продължи Дънкан. — Дори през следващите няколко седмици консумацията на риба да доведе до рязко повишаване на настроението ни, е за предпочитане, отколкото дрогата да се озове в организма на децата ни или… — Дънкан посегна към чашата с шампанско —… в склада ни за конфискувани стоки.
Ленокс и Кейтнес се разсмяха. Кражбите от склада отдавна не бяха тайна за никого.
— Е — Дънкан вдигна чашата. — Добра работа, Дъф.
Дъф премига. Сърцето му биеше бързо и леко.
— Благодаря — отвърна той и пресуши чашата с шампанско.
Дънкан придърпа коженото калъфче със сметката.
— Този път аз черпя — извади касовия бон, изпъна ръка и присви очи. — Само дето не виждам дали сметката е вярна.
— Че то има ли изобщо такъв случай — да е вярна? — пошегува се Ленокс и се усмихна сковано, защото никой не се засмя.
— Дайте на мен. — Кейтнес взе сметката и си сложи чифт бабешки очила с рогови рамки. Дъф знаеше, че очите на Кейтнес не се нуждаят от диоптри, но според нея очилата прибавяли няколко години към възрастта й и й придавали по-авторитетен вид.
Дънкан прояви голяма смелост, поверявайки криминалистиката на Кейтнес. Не че някой се съмняваше в професионалната й компетентност. Беше завършила Полицейската академия с най-висок успех и освен това бе посещавала курсове по химия и физика. Но беше по-млада от другите ръководители на отдели, беше необвързана и чисто и просто твърде привлекателна, та да не се прокрадне съмнение, че при решението на началника Дънкан не е надделял друг мотив. Пламъците от свещите искряха в засмените й влажни очи зад очилата, във влажните й сочни червени устни, във влажните й блестящобели зъби. Дъф затвори очи. Блестящият мокър асфалт… Шляпащ звук от въртящи се гуми. Плисък на кръв по пода, когато момчето издърпа кинжала от врата си. И сега сякаш някой стисна гърлото на Дъф. Той се задъха и ококори очи.
— Всичко наред ли е? — Ленокс вдигна гарафата и останалата вътре вода плисна в чашата на Дъф. — Пийни да се прочистиш от шампанското, че ще шофираш.
— И дума да не става — възрази Дънкан. — Не желая да арестуват моите герои за шофиране в нетрезво състояние или да загинат в пътна злополука. Шофьорът ми няма нищо против да си удължим пътя.
— Благодаря — кимна Дъф, — но Файф…
— … ми е кажи-речи по път — прекъсна го Дънкан. — А съпругата ти и двете ви прекрасни деца ще ми бъдат много благодарни.
— Извинете ме за момент. — Дъф избута стола си назад, стана и се отдалечи.
— Изключителен полицай — отбеляза Ленокс, докато гледаше как Дъф залита на път към тоалетната в дъното на заведението.
— Дъф ли? — попита Дънкан.
— И той, но аз говорех за Макбет. Резултатите му са впечатляващи, хората му го обичат. Вярно, работеше тук и по времето на Кенет, но ние от антикорупционното звено знаем, че Макбет е железен в принципите си. Жалко, защото не притежава формалната квалификация да поеме по-висок ръководен пост.