Дъф забеляза преднамерената пауза на Макбет. Сякаш за да даде възможност на присъстващите да се вслушат в мълчанието си. Дъф също си служеше с този похват, впрочем запазена марка на Дънкан. Дъф обаче не допускаше, че и прагматикът Макбет го ползва в репертоара си. Изглежда обаче не го беше усвоил до съвършенство, защото отново си погледна ръчния часовник:
— Това стана в десет и петдесет и девет.
Макбет вдигна глава и придърпа ръкава на якето си над часовника — своеобразен знак, че е приключил.
— И Кодор още виси на въжето. Не от следствени съображения, а защото беше корумпиран полицай.
На фона на възцарилата се в залата тишина Дъф чуваше как дъждът барабани по прозореца високо на стената. Макбет се обърна към Дънкан и му кимна; слезе от подиума и се върна на мястото си.
Дънкан го изчака да седне и чак тогава заговори:
— Благодаря ти, Макбет. Последните ти думи няма да бъдат оповестени на пресконференцията, но ми се струват подходящ завършек на тази оперативка. Не забравяйте, че порицаването на злото и слабото у човека могат да се разглеждат и като оптимистична възхвала на доброто и силното. А сега се връщайте на работа, колеги.
Младата медицинска сестра стоеше до вратата и гледаше съблечения до кръста пациент. Беше отметнал дългата си тъмна коса назад, а лекарят размотаваше окървавената превръзка около лявото му рамо. За пациента сестрата знаеше само, че е полицай. Сега разбра и очевидното: че е мускулест.
— Раната е сериозна — констатира лекарят. — Доста ще има за шиене. Ще поставим и инжекция против тетанус — задължителна процедура при ухапване от куче. Но преди това ще сложим упойка. Мария, подай ми…
— Няма нужда — пациентът се втренчи в стената.
— Моля?
— Не слагайте упойка.
Настъпи мълчание.
— Да ви шия без упойка?
— Да.
Лекарят понечи да обясни нещо за болката, но забеляза белезите по ръцете на пациента. Стари белези. След като се премести в града, лекарят доста често се натъкваше на подобна гледка.
— Добре — кимна той. — Без упойка.
Дъф се облегна на служебния стол и притисна телефонната слушалка към ухото си.
— Аз съм, скъпа. Какво правите?
— Емили отиде на басейн с приятелки. Юън го боли зъб и ще го водя на зъболекар.
— Добре. Днес ще работя до късно.
— Защо?
— Май ще се наложи да нощувам в града.
— Защо? — повтори тя.
В гласа й не звучеше нито раздразнение, нито разочарование. Просто информацията й трябваше, за да обясни на децата причината за отсъствието му. А не защото тя се нуждаеше от Дъф. Не защото…
— След малко ще го съобщят по новините. Кодор се самоуби.
— Ужас. Кой е Кодор?
— Не знаеш ли?
— Не.
— Шефът на „Гангстерски групировки“. Беше много силен кандидат да оглави „Оргкрим“.
Мълчание.
Тя никога не се бе вълнувала особено от работата му. Нейният свят се изчерпваше с Файф, с децата и — поне преди, когато той прекарваше повече време у дома — със съпруга й. Това го устройваше. В смисъл, спестяваше му необходимостта да въвлича семейството си в разни страхотии. Но, от друга страна, щом жена му не споделяше неговите амбиции, значи невинаги проявяваше разбиране към времето и жертвите, които изисква неговата работа. Не я беше грижа от какво се нуждае той, дявол да го вземе.
— Шефът на „Оргкрим“ ще бъде третият по власт човек в Управлението след Дънкан и заместника му Малком. Трусът е сериозен и се налага да бъда на разположение през следващите няколко дни.
— Само гледай да си тук за Малкия рожден ден.
Малкия рожден ден. Да му се не види! Имаха такава традиция. В деня преди празненството за рождения ден на децата четиримата прекарваха вечерта заедно, хапваха зеленчукова супа и отваряха подаръците от мама и татко. Наистина ли бе забравил рождения ден на Юън? Покрай всички събития през последните дни датата навярно бе изскочила от ума му, но въпреки всичко той се сети да купи подарък на сина си. Юън сам си го поиска, след като веднъж Дъф му обясни как действат информаторите към „Наркотици“: понякога се дегизират, за да не ги разпознаят. И сега в чекмеджето пред Дъф лежеше красиво опакован подарък: изкуствена брада, лепило, очила и зелена вълнена шапка — всичко в голям размер, за да убеди Юън, че татко и неговите хора от „Наркотици“ използват съвсем същия комплект.