— Тоест, щом вие смятате така, значи е най-правилно.
Около масата се възцари тишина. Дали пък, с опита да замаже гафа си, Дъф не прекали в усърдието си да покаже колко безрезервно приема шефското мнение?
— Началникът на „Оргкрим“ трябва да е човек, почтен до мозъка на костите — продължи Дънкан.
— Разбира се — потвърди Дъф.
— Не само защото е изключено да си позволим още корупционни скандали от рода на този с Кодор, а и защото ни е нужен човек, способен да хване едрата риба. Не говоря за Свено, а за Хеката.
Хеката. Тишината, последвала споменаването на това име, говореше достатъчно добре сама по себе си.
Дъф се поизправи на стола. Задачата действително беше тежка. Но постът изискваше да обезглавиш дракона. И това беше великолепно. Защото от днес нататък започваше животът му като съвсем различен, по-добър човек.
— Ти ръководеше успешната операция срещу „Норс Райдърс“ — обърна се към него Дънкан.
— Не бях сам, сър — напомни Дъф.
Струва си да проявиш скромност — особено в ситуации, когато е излишна. Защото именно в такива случаи е безопасно да си го позволиш.
— Така е — кимна Дънкан. — Макбет ви се притече на помощ. И ви е ударил голямо рамо, доколкото разбрах. Какво е най-общото ти впечатление от него?
— В какъв смисъл, сър?
— Били сте съвипускници в Полицейската академия. Макбет е отличен лидер на Спецотряда и бойците го боготворят. Спецотрядът обаче е звено, натоварено с по-особени задачи. Затова се допитвам до теб. Ти познаваш Макбет. Според теб подходящ ли е за такъв пост?
Наложи се Дъф да преглътне два пъти, докато успее да извлече звук от гласните си струни:
— Питате дали Макбет е подходящ да оглави „Оргкрим“ ли, сър?
— Да.
Дъф имаше нужда от няколко секунди, за да се окопити. Сложи длан пред устата си, смръщи вежди и чело с надежда да си придаде дълбоко замислен, а не дълбоко разочарован вид.
— Е, Дъф, какво казваш?
— Макбет безспорно е добър лидер на спецбойците. Но да ръководиш хора, които нахълтват в сгради, стрелят по бандити и спасяват заложници не е същото като да оглавяваш „Оргкрим“. Работата там изисква малко по-различна квалификация.
— По този въпрос сме на едно мнение — кимна Дънкан. — Работата в „Оргкрим“ изисква малко по-различна, но не и коренно различна квалификация. Лидерството си е лидерство; който го може, го може. Какво ще кажеш за личните му качества? Благонадежден ли е?
Дъф прищипа горната си устна между палеца и показалеца. Макбет. Проклетият Макбет! Какво да отговори? Това повишение по право се полага на него, на Дъф, а не на някакъв хвърлян на ножове! На него мястото му е в цирка, не в полицията! Дъф прикова поглед в картината на стената зад бюрото. Маршируващи усмихнати хора. Според Дънкан изображението внушавало вяра в бъдещето, усещане за сплотеност, за солидарност. Пред вътрешния взор на Дъф отново изплува онзи епизод: шосето, Макбет, той, двете мъртви момчета. И дъждът отмива кръвта.
— Да — отговори Дъф. — Макбет е надежден. Но той е главно занаятчия, както стана ясно и от изложението му от трибуната по-рано днес.
— И с това съм съгласен — каза Дънкан. — Извиках го да се качи именно за да проверя как ще се справи. Всички ние около тази маса смятаме, че Макбет ни даде великолепен пример за уважението на практика към наложилите се стандарти за устен доклад, но демонстрира и способността на истинския лидер да въодушевява и вдъхновява. „И Кодор още виси на въжето. Не от следствени съображения, а защото беше корумпиран полицай.“
Сполучливата имитация на Дънкан предизвика сподавен смях около масата.
— Ако Макбет действително притежава толкова качества, човек неминуемо се пита… — Дъф чу предупреждението на вътрешния си глас да спре дотук, но продължи: — … защо за толкова години стаж не се е издигнал повече?
— Имаш право — съгласи се Ленокс. — Но това всъщност се явява един от най-силните аргументи в полза на Макбет — засмя се някак неуместно и пискливо. — По времето на предишния директор на полицията никой от тук присъстващите не е заемал висок пост. Защото всички ние, точно както Макбет, не участвахме в играта. Отказвахме да прибираме рушвети. Според мои сигурни източници именно неподкупността на Макбет е спъвала кариерата му.
— Явно вече сте намерили обяснение по въпроса — сухо отбеляза Дъф. — И, сигурен съм, взели сте предвид и интимната връзка на Макбет със собственичката на казиното.
Малком хвърли бърз поглед към Дънкан. В отговор получи кимване и взе думата: