— В момента „Икономическа полиция“ е погнала фирми от развлекателния бранш, над които предишната администрация е разпъвала чадър. По време на акция преди няколко дни са извършили щателна проверка на казино „Инвернес“. Заключението им е категорично: „Инвернес“ е образцов игрален дом по отношение на счетоводство, данъци и работна среда. Подобно нещо в този бранш е рядкост. В момента „Икономическа полиция“ проверяват дали „Обелиска“ играе чисто — усмихна се накриво Малком. — Там историята е съвсем различна. Очаквайте продължение, както се казва. Но колкото до Лейди и нейния игрален дом, не са установени никакви нарушения.
— Макбет е от източната част на града и следователно аутсайдер — продължи Дънкан. — А ние, седналите около тази маса, минаваме за част от елита. Знае се, че заедно сме се борили срещу Кенет, че олицетворяваме искането за промяна на морала в гилдията, но също и че сме получили скъпо образование и идваме от привилегировани, заможни семейства. Затова смятам, че с назначението на Макбет ще изпратим добър сигнал към обществото: в полицията, в нашата полиция, всеки, без оглед на произход и връзки, може да стигне до върха — стига да работи здраво и почтено. И почтено, подчертавам.
— Определено ще изпратим добър сигнал — потвърди Малком. — Особено ако преди да обявим назначението, подхвърлим на пресата информация за заслугата на Макбет в успешната акция срещу „Норс Райдърс“.
— Добре сте го намислили, сър — обади се и Ленокс.
— Чудесно. — Дънкан плесна с ръце. — Нещо да добавиш, Дъф?
„Не виждате ли белезите по ръцете му?“
— Дъф?
„Не виждате ли белезите по ръцете му?“
— Всичко наред ли е, Дъф?
— Да, сър. Нямам какво да добавя. Убеден съм, че Макбет е сполучлив избор.
— Чудесно. В такъв случай, благодаря на всички за присъствието.
Макбет се взираше в червения светофар, а чистачките се плъзгаха наляво-надясно върху предното стъкло на волвото на Банко. Автомобилът, модел „PV544“, и Банко си приличаха; и двамата бяха малко по-стари от другите наоколо, но работеха отлично и на тях можеше да се разчита. Нещо в дизайна на колата, най-вече силно издължената предница и ниско разположените фарове, й придаваха вид на атавистична отживелица още отпреди войната. Ала в купето и под предния капак волвото, според гордия си собственик, притежавало всичко, което човек можел да иска от един модерен автомобил. Чистачките едвам смогваха да обират водата, а стичащите се по предното стъкло вади създаваха впечатлението, че то се топи. Момче в измокрено палто притича през улицата пред тях и Макбет чак сега забеляза, че за пешеходците е светнало червено човече. Човешко тяло, окървавено от главата до петите. Макбет потръпна.
— Какво има? — попита Банко.
— Май ме втриса. Получавам видения.
— Сигурно си пипнал грип. Нищо чудно, впрочем. Вчера стана вир-вода, днес те ръфа куче…
— Като спомена кучето, да те питам стана ли ясно откъде се взе то?
— Не е било на Кодор. Сигурно се е вмъкнало през отворената врата на терасата. Аз пък така и не разбрах от какво умря.
— Не ти ли казах? Ситон го уби.
— Каза ми, но не открих следи по тялото. Удушил ли го е?
— Нямам представа. Питай него.
— Попитах го, но не получих сносен отговор, а само…
— Тате, зелено е. — Момчето от задната седалка се наведе напред.
Макбет се извърна към деветнайсетгодишния дългуч. Флинс бе наследил повече от стеснителността на майка си, отколкото от добродушната общителност на баща си.
— Кой държи волана, момче? Ти или аз? — усмихна му се топло Банко и настъпи газта.
Макбет гледаше хората по тротоарите, излезлите на пазар домакини, опашките от безработни мъже пред питейните заведения. От около десет години преди обяд по улиците се струпваше много народ. Вероятно би трябвало да придаде по-жизнен и раздвижен облик на града, но всъщност ставаше тъкмо обратното. Апатичните, примирени лица напомняха живи мъртъвци. През последните месеци Макбет търсеше признаци на евентуална промяна; дали появата на Дънкан е внесла подобрение. Най-шокиращите и брутални улични престъпления сякаш намаляха. Навярно заради повечето патрули. Или просто бандитите се бяха настанили в по-затънтените пресечки и се спотайвала в мрака.
— По мое време в Полицейската академия нямаше следобедни лекции — напомни Макбет.
— Не отивам на лекция, а на колоквиум.
— Какво е това?
— Флинс и още неколцина амбициозни негови състуденти се препитват като „репетиция“ за изпита — обясни Банко. — Похвална инициатива.