— Със синовете нещата стоят по-другояче. Те са продължение на твоя живот. Задачата им е да осъществят твоите амбиции за издигане.
— Не мислех за Кодор.
— Моля?
— Докато гледах червеното човече, не мислех за Кодор.
— А за кого?
— За оня младеж от „Норс Райдърс“, когото спряхме на шосето. Той беше… — Макбет погледна през прозореца —… червен. Пропит от кръв.
— Не мисли за това.
— От студена кръв.
— Студена… какво имаш предвид?
Макбет си пое дъх.
— Двете момчета до Форз се предадоха, но Дъф гръмна онзи с каската на Свено.
— Знаех си, че е станало нещо такова — поклати глава Банко. — А другото момче?
— Той беше свидетел. — Макбет направи гримаса. — Понеже избягаха от празненството, беше само по подгизнала бяла тениска и бели панталони. Извадих кинжала. Той започна да ме моли за пощада. Досещаше се какво го чака.
— По-добре спри дотук…
— Застанах зад него, но не успях. Стоях с кинжала във въздуха, парализиран. Видях обаче гърба на Дъф. Беше заровил лице в шепите си и хълцаше като дете. И забих кинжала.
В далечината зави сирена. Пожарна кола. Че какво гори в този дъжд, запита се Банко.
— Не знам дали причината бяха мокрите му дрехи, но кръвта го обагри целия — продължи Макбет. — И ризата, и панталона. Проснат на асфалта, с отпуснати, леко разперени ръце, ми заприлича на човечето от светофара за пешеходци. Онова, което казва „спри“. Стоп, не отивай по-нататък.
Умълчаха се. Подминаха входа на гаража на Главното управление. Там имаха право да паркират само ръководните кадри. Банко сви и влезе в паркинга от задната страна на сградата. Спря и изгаси двигателя. Дъждът барабанеше по покрива на колата.
— Разбирам — каза Банко.
— Какво разбираш?
— Дъф е знаел, че дори да арестувате Свено, като го изправите пред поредния алчен съдия в нашия град, рекордьор по корупция в страната, той ще му даде колко? Две години? Максимум три. Възможно е дори да го оправдаят по всички обвинения. Разбирам те.
— Наистина ли?
— Да. Защото колко щеше да получи Дъф, ако лакеят на Свено беше свидетелствал срещу него? Двайсет години? Двайсет и пет? В нашата гилдия ние си вардим един друг гърба, защото няма кой да ни защити. А и — по-важното — още един скандал с провинен полицай ще навреди фатално на имиджа на системата точно сега, когато се сдобихме с началник, напът да върне на жителите ни вярата в законността и реда. В такива случаи човек трябва да мисли по-глобално. А пък и понякога жестокостта се бори на страната на доброто, Макбет.
— Сигурно.
— Не мисли повече за това, скъпи Макбет.
Водата, стичаща се по предното стъкло, деформираше Главното управление пред тях. Двамата мъже поседяха в колата, сякаш имаха нужда да смелят казаното току-що.
— Дъф ти дължи благодарност — поде Банко. — Ако ти не го беше направил, щеше да се наложи той да го направи. И двамата сте го знаели. Сега всеки от вас държи другия в опасна зависимост. Мирът помежду ви се крепи на страха от взаимно унищожение. Именно благодарение на него хората спят нощем.
— С Дъф не сме САЩ и Съветския съюз.
— А какви сте всъщност? В Полицейската академия бяхте неразделни, а сега почти не си говорите. Какво се случи?
— Нищо особено — сви рамене Макбет. — Поначало не сме от едно тесто. Той е от богато семейство, някога предците му били много имотни, а такива неща си казват думата. Отразяват се на езика, на маниерите му. Държи се като от висшата класа. В сиропиталището се оказа самотен и уязвим и потърси убежище при мен. Сформирахме тандем и никой не ни закачаше, ала в Полицейската академия се усещаше, че го тегли към себеподобните му. Същински опитомен лъв, пуснат на свобода в джунглата. После се записа в университет, хвана си богато гадже и се ожени. Родиха му се деца. Навярно просто се отдалечихме.
— Или на теб просто ти писна от егоистичното му, арогантно поведение?
— Хората лесно се заблуждават що за човек е Дъф. В Полицейската академия си бяхме обещали да залавяме негодниците. Дъф наистина иска да промени този град, Банко.
— Затова ли го спаси?
— Дъф е много работлив и се труди здраво. Сред имената, спрягани за „Оргкрим“ е. Това е всеизвестно. Защо една-единствена грешка в разгара на битката да спъне кариерата на човек, способен да направи нещо добро за всички ни?
— Защото ти не си от хората, които колят беззащитен човек.
— Може да съм се променил — сви рамене Макбет.
— Хората не се променят. Но разбирам защо си сметнал за свой войнишки дълг да постъпиш така. Аз, ти и Дъф се бием на една и съща страна в тази война. Двамата с Дъф сте скъсили живота на двама „ездачи“, за да им попречите да продължат да скъсяват живота на нашите деца с отровата, която пласират. Ала ти не изпълняваш охотно дълга си. Разбирам какво ти струва това, щом виждаш мъртвите си врагове в най-обикновен светофар. Ти си по-добър човек от мен, Макбет.