Макбет се усмихна горчиво.
— В мъглата на войната ти виждаш по-ясно от мен, старче, затова ми олекна на сърцето, че поне имам твоята прошка.
— С нищо не съм по-добър от другите, аз съм просто един дърдорко, приел съмнението за свой ръководен принцип в живота.
— Съмнението, да. Понякога не те ли изяжда?
— Не. — Банко се вторачи през предното стъкло. — Не понякога, а непрекъснато.
Макбет и Банко слязоха от колата и тръгнаха към служебния вход на гърба на Главното управление — двувековна каменна сграда в централната част на Трети район изток. Преди години в тази сграда се помещавал затвор и се носеха легенди за извършените тук екзекуции и изтезания. Голяма част от полицаите, оставащи след края на работното време, твърдяха, че усещали как необясним студен полъх преминавал през помещенията и чували глухи викове. Макбет знаеше от Банко причината за злокобните преживявания: просто домакинът на сградата, леко ексцентричен мъж, всеки ден спирал отоплението точно в пет, а видел ли забравена включена лампа на някое бюро, надавал гневни викове.
Макбет забеляза две жени с азиатски черти да зъзнат на тротоара сред безработните мъже; озъртаха се, все едно чакаха някого. Допреди няколко години проститутките се събираха на улица „Спестовна“ зад Железопътното бюро, но градската управа ги изгони оттам и сега в пазара бе настъпило разделение. По-привлекателните жрици се навъртаха из казината, а другите, по-невзрачните, обикаляха улиците в търсене на клиенти и понеже там ги дебнеха много опасности, се чувстваха по-сигурни, ако работят близо до органите на реда. По време на периодичните, извършвани под политически или медиен натиск полицейски кампании за прочистване на улиците от сексуалния боклук посредством масови арести, и за двете страни беше удобно, защото не се налагаше да изминават дълги разстояния. Не след дълго всичко така или иначе се връщаше в старото русло. Не беше за пренебрегване и фактът, че част от редовната клиентела на момичетата идваше именно от Главното управление. Макбет обаче беше отказвал, макар и любезно, толкова много пъти, че момичетата вече не го закачаха. Затова, когато видя как двете жени се насочват към него и Банко, той предположи, че са нови в района. Иначе щеше да ги помни. Дори за силно занижения стандарт из тези улици външният вид на двете жени беше твърде отблъскващ. Макбет знаеше от опит колко е трудно да определиш възрастта на жени с монголоидни черти, но колкото и години да бяха живели тези двете, явно ги бяха живели при тежки условия. Личеше си по очите им. Студени, непроницаеми, те отразяваха околния пейзаж и самия теб, без да те допускат до дълбините си. Жените бяха прегърбени, облечени в евтини палта, но друго приковаваше вниманието, нещо, което смущаваше, някаква лицева деформация. Едната отвори уста и оголи малкото си останали покафенели, изпоядени зъби.
— Съжалявам, дами — поде ведро Макбет, преди тя да обели дума. — На драго сърце бихме се възползвали, но аз имам ужасно ревнива съпруга, а приятелят ми — ужасно заразна венерическа болест.
Банко промърмори нещо и поклати глава.
— Макбет — произнесе едната жена с насечен акцент и кукленски писклив глас, който никак не се връзваше със суровия поглед.
— Банко — обади се другата със същия акцент и подобен глас.
Макбет спря. И двете бяха спуснали дългите си катраненочерни коси пред лицето, вероятно за да прикрият уродливостта си. Ала не бяха успели да потулят дългите си силно зачервени носове, които напомняха нажежено стъкло под металната пипа на духач.
— Явно знаете имената ни — констатира Макбет. — С какво да ви бъдем полезни, скъпи дами?
Жените мълчаха. Само кимнаха към къщата на отсрещния тротоар. Оттам, от сенките в двора, излезе висока, широкоплещеста като охранител особа с неопределим пол. Носеше впити одежди с леопардова шарка, които подчертаваха женските й форми, както един мошеник би подчертал фалшивите достойнства на продавания продукт. Макбет знаеше какъв продукт продава тя — или поне какъв продаваше преди години. И какви бяха неговите фалшиви достойнства. Всичко в тази жена изглеждаше екстремно: ръстът, ширината, напращелите гърди, хищните, закривени червени нокти върху дебелите пръсти, широко облещените очи, театралният грим, кожените ботуши с тънки като шило токчета. Шокира го единствено, че изобщо не се е променила. Изминалите години не бяха оставили дори бегъл отпечатък върху външността й.