— Кабинети ли наричате онези килии в мазето?
— Говоря за четвъртия етаж — уточни Макбет.
— Какво? — Лейди се обърна с лице към него.
Белите му зъби блестяха сред тъмната брада.
— Пред теб е новият шеф на „Организирана престъпност“ в града.
— Ама ти сериозно ли?
— Съвсем сериозно — засмя се той. — Изглеждаш не по-малко шокирана от мен в кабинета на Дънкан.
— Не съм шокирана, скъпи, радвам се. Напълно заслужено повишение! Не ти ли го повтарях непрекъснато? Не ти ли повтарях, че заради твоята квалификация заслужаваш нещо повече от офис в мазето?
— Наистина ми го повтаряше непрестанно, любов моя. Само ти. — Макбет отметна глава назад и пак избухна в смях.
— А сега ще се изкачваме нагоре, любов моя. Ще излезем от тъмното мазе! Дано си поискал добра заплата.
— Заплата? Съвсем забравих за нея. Поисках единствено да назначат Банко за мой заместник. Съгласиха се. Истинско безумие е…
— Безумие? Тъкмо напротив, назначението ти е повече от разумно.
— Не говорех за назначението. Преди да влезем в Управлението, при нас дойдоха три нестандартно облечени сестри, пратенички на Хеката, и ми предрекоха, че ще получа поста.
— Предрекоха ти?
— Да!
— Научили са го отнякъде.
— Няма откъде. При появата ми в кабинета на Дънкан той ми съобщи, че решението било взето преди пет минути.
— Хм… Ясновидки, значи.
— Според мен се бяха надрусали с адска смес и затова се разбъбриха словоохотливо. Чакала ме и кариера като директор на полицията. Имам и друга изненада. Дънкан предложи да отпразнуваме повишението ми тук, в „Инвернес“!
— Момент, ще повториш ли?
— Дънкан иска да празнуваме тук. Ще бъде много добре за репутацията ти, нали? Началникът на полицията избира твоето казино за служебно тържество!
— Питах за онези ясновидки. Наистина ли ти предрекоха поста на Дънкан?
— Да, но сега не мисли за това, любов моя. Предложих на Дънкан да си устроим купон, а живеещите извън града да пренощуват в хотела. Нали в момента разполагаш с няколко свободни стаи…
— Ще го уредим, не се безпокой. — Лейди го погали по бузата. — Доволен си, но ми се виждаш пребледнял, скъпи.
— Възможно е — сви рамене той. — Май се разболявам. По светофарите ми се привиждат мъртъвци.
— Ела. — Тя го хвана подръка. — Имам точно каквото ти трябва.
— Сигурен съм — усмихна се той.
Тръгнаха през игралната зала. Тя знаеше, че заради високите токчета стърчи с близо половин глава над него. Знаеше, че заради запазената й фигура, елегантната вечерна рокля и грациозната величествена походка мъжете до бара не откъсват поглед от нея. Знаеше, че „Обелиска“ не може да им предложи такава гледка.
Легнал върху голямата спалня, Дъф се взираше в тавана, в толкова добре познатата му пукнатина в замазката.
— Накрая тръгнахме да се разотиваме от срещата, а Дънкан ме дръпна настрана и ме попита дали съм разочарован — изрече той на висок глас. — И двамата сме знаели, така каза, че за поста шеф на „Оргкрим“ са спрягали и моето име.
На пръв поглед разклоненията от пукнатината изглеждаха хаотични, ала през присвитите си премрежени очи Дъф долавяше в линиите от процепчета фигура. Затрудняваше се обаче да я оприличи на нещо познато.
— И ти какво му отговори? — извика глас от банята. Оттам се чуваше ромолене на течаща вода.
Дори сега, след като отдавна вече бяха опознали всеки сантиметър от телата си, тя държеше той да я вижда в безупречен вид. Това му харесваше.
— Разочарован съм, признах; обяснението ви по времето на срещата — как, видите ли, Макбет бил най-подходящ за поста, защото не принадлежи към елита — ме кара да си мисля, че моята безусловна лоялност към вас се е оказала изцяло в ущърб на моята кандидатура, защото ме е причислила към негодната управленска класа.
— Така излиза. Какво…
— Дънкан допълни, че имало още една причина везните да натежат в полза на Макбет, но от деликатност не я оповестил на всеослушание. Операцията срещу Свено била успешна само отчасти, защото Свено всъщност се измъкнал. Дънкан разбрал, че съм получил сигнала за наркосделката достатъчно рано, за да мога да го информирам. Действията ми почти обезсмислили едногодишна оперативна работа и намирисвали на опит да си начеша егото. Без намесата на Макбет и Спецотряда акцията щяла да пропадне съвсем. В така създалата се ситуация щяло да бъде подозрително да избере мен, а не него. После ми замаза очите с „Убийства“.