— Да си шеф на „Убийства“ не е никак лошо, нали?
— Отделът е по-малък от „Наркотици“, но поне се разминах с унижението да ме понижат до редови служител в „Оргкрим“.
— Впрочем, кой е лобирал?
— Какво имащ предвид?
— Кой от ръководството се е застъпил за Макбет? Дънкан винаги се вслушва в съвети, обича консенсуса и се стреми да взема под внимание мнението на колектива.
— Повярвай ми, скъпа, Макбет няма лоби в ръководството. Съмнявам се дори дали знае какво значи тази дума. Той иска от живота едно: да залавя злосторници и хазартната му лейди да е доволна.
— Като заговорихме за задоволяване… — Тя се появи на вратата на банята.
Ефирната й тюлена нощница излагаше на показ повече, отколкото прикриваше. Дъф харесваше много неща в тази жена — някои дори се затрудняваше да назове — ала онова, което направо боготвореше, беше нейната младост. Светлината от стеариновите свещи на пода блещукаше във влажните й очи, във влажните й червени устни, в сияйните й зъби. И въпреки това тази вечер нещо не му достигаше. Не беше в настроение. След случилото се мъжкото му самочувствие се беше посмачкало. Но това навярно можеше да се промени.
— Свали я — каза той.
— Та аз току-що я облякох — засмя се тя.
— Това е заповед. Не мърдай от мястото си и съблечи нощницата. Бавно.
— Хм… Може и да се подчиня — при по-категорична заповед…
— Полицай Кейтнес, получавате началническо нареждане да се обърнете с гръб, да изхлузите всичките си дрехи през главата, да се наведете напред и да се хванете здраво за рамката на вратата.
Дъф чу слабото й ахване — леко изплашено, като на девойче. Навярно играеше, за да го възбуди. Или ахването дойде спонтанно? Все едно. Важното беше, че настроението му се повдигна.
Хеката крачеше по пода на Централната гара, осеян с петна от мухъл; между стени с лющеща се боя и мърморещи наркомани. Забеляза, че го зяпат двама типове, надвесени над лъжица и спринцовка, която явно се канеха да си поделят. Не го познаваха. Никой не го познаваше. Навярно възприемаха едрия мъж със синапеножълто кашмирено палто, почти неестествено черна, грижливо сресана коса и разкошен тежък ролекс като идеална жертва за грабеж, навряла се в бърлогата на лъва. Или пък усещаха, че той е важна клечка. Вероятно им го подсказваше решителната му самоуверена походка, обкованият със злато бастун, потракващ ритмично в такт с високите токчета на грамадната, широкоплещеста жена, която вървеше две крачки зад него. Ако въобще беше жена. Не беше изключено наркоманите все пак да са забелязали как трима мъже в еднакви сиви шлифери влязоха в Централната гара непосредствено преди Хеката и застанаха до стената. Сигурно затова наркоманите схващаха, че всъщност те се намират в бърлогата на този мъж. Защото той е лъвът.
Хеката спря и пропусна Стрега да слезе първа по тясното, вмирисано на урина стълбище към тоалетната. Видя как двамата наркомани сведоха поглед и пак се съсредоточиха върху заниманието си — да кипват и инжектират. Двама от зависимите, установи Хеката без презрение или раздразнение. Именно зависимите обезпечаваха прехраната му.
Стрега отвори вратата в подножието на стълбите, изправи на крака един заспал мъж, показа му със зъби в какво настроение е, а с палец — накъде да се пръждосва.
Хеката я последва. Минаха покрай кабинките и течащите умивалници. Вонята беше толкова силна, че Хеката все още се просълзяваше. Зловонието обаче изпълняваше важна функция. Отблъскваше евентуални любопитковци и принуждаваше дори най-закоравелите наркомани да съкращават максимално престоя си тук. Стрега и Хеката влязоха в последната кабина в дъното. На вратата висеше табела „Не работи“. Вътре чинията беше пълна до ръба с фекалии, а луминесцентната лампа — свалена, за да се изключи възможността някой да уцели вена.
Стрега отмести една плочка над тоалетната чиния, завъртя ръчката зад нея и бутна. Стената хлътна навътре. Двамата се вмъкнаха.
— Затваряй бързо! — нареди Хеката и се закашля.
Огледа помещението, където се озоваха: едно от железопътните депа. Друга врата извеждаше в тунела към южната линия. Хеката премести производството си тук преди две години, след като закриха линията. Наложи се да изпъди неколцина бездомници и наркомани и макар че тук не идваше никой, а Кенет ги покровителстваше на най-високо ниво, Хеката разпореди да монтират скрити камери за видеонаблюдение в тунела и над стълбището към тоалетната.