Вечерната смяна се състоеше от общо дванайсет души, всички с маски над устата и в бели престилки. От отсамната страна на стъклената стена, разделяща помещението на две, седем човека стриваха, претегляха и опаковаха дрогата в найлонови пликчета. До вратата към тунела седяха двама въоръжени пазачи и държаха под око работниците и мониторите, свързани с камерите. От оттатъшната страна на стъклената стена се намираше онова, което наричаха светая светих или просто кухнята. Там стоеше казанът и до него достъп имаха единствено сестрите. Кухнята беше херметически затворена по няколко причини. Първо, за да се избегне замърсяване на продукцията или да не би някой идиот да вземе я да щракне запалка, я да хвърли димяща угарка — тогава всичко щеше да гръмне и да стане на парчета. Но главно защото — при положение че помещението с казана не е изолирано — всички тук биха се пристрастили към дрогата, ако всеки ден вдишват молекулите, носещи се из въздуха около казана. Хеката намери сестрите в опиумна пушалня в Чайнатаун в Банкок. Там те си бяха оборудвали тайна лаборатория за производство на хероин от опиум, пристигащ от тайландската провинция Чианг Рай. Хеката не знаеше много за тях: били избягали от Китай заедно с хора на Чан Кайшъ; болестта, обезобразила лицата им, била масово разпространена в родното им село; но същественото беше, че стига да им плаща навреме, произвеждат безотказно поръчаното от него количество. Съставките бяха известни, съотношението помежду им — също, а процедурата по приготвянето на продукта можеше да се проследи през стъклото. И въпреки това в начина, по който смесваха и кипваха субстанциите, имаше някаква тайнственост. А Хеката не виждаше причина да опровергава слуховете, че сестрите прибавят отрова от жлезите на крастави жаби, крила на земни пчели, сок от ларви и дори се изсекват в казана. Тези слухове подхранваха усещането за черна магия, а в еднообразното си всекидневие хората с най-голяма готовност харчат пари именно за магия. И адската смес се превърна в истински хит на пазара. Хеката не беше очаквал толкова много хора да развият толкова бързо патологична зависимост. Ала — той беше наясно — в деня, когато качеството на продукцията падне, той ще се отърве от сестрите. Така стояха нещата — за всяко нещо си има време, добрите и лошите периоди се редуват. Две десетилетия Хеката и хората му си живееха живота при Кенет. А сега с появата на Дънкан — ако се задържеше на поста — щяха да настъпят тежки времена за „магьосническия“ бранш. Защото, ако наистина от боговете зависят добрите и лошите времена, краткият ни човешки живот и краят на житейския ни път, в такъв случай човек трябва да се погрижи да стане бог. По-лесно е, отколкото хората си мислят. Повечето ги спират страхът и суеверието. В боязливото си покорство те разчитат на утвърден морал, на кодекс от божи правила, важащ за всички хора. А всъщност правилата създават именно онези, които се представят за богове. И ги създават така, че въпросните правила да обслужват техните интереси.
Добре де, вярно е, не може всички да са богове, а и всеки бог се нуждае от свое паство, от клиентела. От пазар. От град. От няколко града.
Хеката застана в дъното на помещението и подпря ръце върху бастуна. Това беше неговата фабрика. Той притежаваше фабрика. Бизнес в бързо развиващ се бранш. Скоро щеше да се наложи да разшири дейността. Не намереше ли начин да задоволи търсенето, други щяха да го направят — това диктуват простите закони на капитализма. Затова той отдавна планира да купи една от закритите фабрики, да започне фиктивно производство за параван, а в задните помещения да отвори цех за адска смес. Охранители, ограда от бодлива тел, фирмени камиони, за да транспортират стоката. Щеше да увеличи производството десет пъти и да изнася за други части на страната. Спираше го само едно: рискът дейността му да се разчуе. Затова се нуждаеше от полицейско покровителство. От началник на полицията, който да е негов човек. Какъвто беше Кенет. Какво да прави обаче, при положение че Кенет е мъртъв? Ще си „отгледа“ нов и ще му разчисти мътя.
Мелачите и опаковчиците на ценния му продукт му се усмихнаха сковано и с подновена енергия се нахвърлиха върху задачите си. Страхуваха се. Това всъщност беше основният замисъл на проверките. Не да се нарушава цикълът — той беше неумолим — а да се държи под контрол количеството. Всички в това подземие рано или късно щяха да се опитат да го преметнат; тайно да отнесат няколко грама и после да ги продадат на улицата. Мошениците щяха да бъдат разкрити, а присъдите им — бързо приведени в изпълнение. От Стрега. На нея, изглежда, разнообразните задачи й допадаха. Например, хареса й да влезе в ролята на вестителка в компанията на още две сестри.