Какво съзря тогава тя в неговите очи? Сила и решителност? Навярно просто защото в онзи момент е имала нужда да види точно това.
Лейди кимна. Мъжът й се стори твърде млад за задачата. По-възрастният му белокос колега, застанал крачка зад него, й изглеждаше по-подходящ със спокойствието, което излъчваше погледът му.
— Аз съм старши инспектор Макбет. Нещо ново в ситуацията, госпожо?
Тя поклати глава.
— Добре. Има ли откъде да ги видим?
— От мецанина.
— Банко, приготви хората си, а аз ще отида да огледам.
Преди да тръгнат нагоре по стълбището към мецанина, младият полицай й прошепна да си събуе обувките с високи токчета, за да вдигат възможно най-малко шум. Боса, Лейди вече не беше по-висока от него. На мецанина тръгнаха по периферията, покрай прозорците към Работническия площад, за да останат скрити от погледите на хората в игралната зала долу. Прокраднаха се на пръсти към парапета. Частично ги скриваше въжето, захванало централния полилей, и автентичните максимилианови рицарски доспехи от XVI век, купени от Лейди на търг в Аугсбург. Замисълът беше така изложените доспехи да внушават на играчите, че са защитени или че зорко ги наблюдават — зависи дали посетителите играят честно, или си служат с непочтени средства. Лейди и полицаят приклекнаха и надникнаха в залата, откъдето преди двайсет минути гости и служители вкупом побягнаха панически навън. Малко по-рано Лейди се качи на покрива. Съзерцаваше пълната луна и инстинктивно усещаше, че тя вещае злини. Изведнъж чу изстрел и писъци в игралната зала. Слезе и успя да спре един от бягащите сервитьори. От него разбра, че някакъв тип стрелял в страничен полилей и хванал Джак за заложник.
Лейди бързо изчисли колко ще й струва нов кристален полилей, но това, разбира се, беше дреболия в сравнение с разходите й, ако пистолетът, опрян в слепоочието на най-доброто й крупие Джак, гръмне още веднъж. Все пак казиното й имаше претенциите да предлага на посетителите си безопасни развлечения и отдих; атмосфера, в която човек поне за малко да забрави за ширещата се по улиците престъпност. Създаде ли се у хората впечатлението, че и казино „Инвернес“ се е превърнало в бандитско свърталище, игралната зала щеше да изглежда като сега: почти празна. Двамата останали посетители седяха до масата за блекджек под мецанина. Клетият Джак бе вцепенен и побелял като платно.
— Трудно е да го улучим от такова разстояние. Прекалено добре се е скрил зад вашето крупие — прошепна Макбет и извади малък бинокъл от джоба на черната си униформа. — Нужно е да се приближим. Кой е този тип и какво иска?
— Казва се Ърнест Колъм. Заплашва да застреля крупието ми, ако не му изплатим всички пари, които е изгубил в „Инвернес“.
— Говорим за голяма сума, предполагам?
— По-голяма, отколкото е днешният оборот. Колъм е пристрастен към хазарта. Инженер, математически гений. Знае шансовете за печалба, но точно такива като него са най-вманиачени. Казах му, че работим по въпроса, но банките са затворени и ще отнеме време.
— Няма закога да чакаме повече. Влизам.
— Защо решихте така?
Макбет се изправи и прибра бинокъла в джоба си.
— Вижте зениците му. Надрусан е, ще стреля. — Макбет натисна бутон върху подвижната радиостанция: — Код четири-шест. Ти си, Банко. Край.
— Прието. Край.
— Идвам с вас — заяви Лейди и последва Макбет.
— Не мисля, че…
— Става дума за моето казино. За моя Джак.
— Вижте, госпожо…
— Колъм ме познава. Жените го успокояват.
— Това е работа на полицията. — Макбет се спусна тичешком по стълбите.
— Идвам с вас. — Лейди тръгна след него.
Макбет спря и й препречи пътя.
— Погледнете ме — настоя той.
— Не, вие ме погледнете. Приличам ли ви на жена, която лесно си подвива опашката? Колъм очаква да се появя с парите.
Макбет я огледа внимателно. Гледаше я, както я бяха гледали много други мъже. Но и по начин, по който никой — независимо от пола — не я бе гледал. В очите на околните Лейди предизвикваше възхищение или страх, похот или респект. Гледаха я с омраза, любов или покорство, измерваха я, претегляха я на вътрешните си везни, въобразяваха си, че са разбрали що за човек е. Този млад мъж обаче я гледаше, все едно най-сетне е открил нещо. Нещо познато, нещо дълго търсено.
— Добре, елате. Но нито гък.
При влизането в залата дебелият килим погълна шума от стъпките им.
Заради счупения полилей масата, до която седяха двамата мъже, беше по-слабо осветена от обикновено. Лицето на Джак, застинало в израз на безпаметен страх, не се промени при появата на Лейди и Макбет. Лейди забеляза как ударникът на пистолета се повдигна.