По знак на мъжа с викингския шлем един от другите мотоциклети се приближи и Дъф видя сержантските нашивки върху раменете на коженото яке, когато мъжът отвори куфарче за документи пред капитана. Капитанът кимна, вдигна ръка и секунда по-късно проскърца зажадняло за смазка желязо. Кабината на подемния кран светна и стрелата му се вдигна от ръба на кея.
— Още малко и всичко приключва — каза Дъф. Гласът му се бе успокоил. — Изчакваме да си разменят дрогата и парите и после щурмуваме.
Последваха безмълвни кимвания в сумрака. Бяха наизустили скиците. Всеки знаеше точното си местоположение в схемата, но при сценарий с максимум петима куриери. Дали пък някой не бе подшушнал на Свено за готвената полицейска операция? Затова ли се бе появил с такава солидна свита? Слабо вероятно. Ако подозираше, че го грози капан, щеше да отмени цялата сделка.
— Усещаш ли миризмата? — прошепна Ситон.
— Каква миризма? — попита Дъф.
— На страх. — Ситон бе затворил очи, а ноздрите му потръпваха.
Дъф зарея поглед в дъждовната нощ. Ако сега Макбет му предложи помощта на Спецотряда, би ли приел? Дъф прокара пръсти по лицето си, по протежение на диагоналния белег. Вече беше късно да му минават такива мисли. Трябваше да действа — с привичната си решителност. Свено беше тук, а Макбет и бойците му си спяха по леглата.
Макбет лежеше по гръб. Прозина се и се заслуша в барабанящите над него дъждовни капки. Малко се беше схванал, затова се обърна на хълбок.
Белокос мъж повдигна брезента и се вмъкна под него. Седна. Зъзнеше от студ и ругаеше в тъмното.
— Измокри ли се, Банко? — попита Макбет и опря длани о грапавите битумни керемиди на покрива.
— За старец като мен с тежка форма на ревматизъм е истинско проклятие да живее в град, удавен в дъжд. Май е време да се пенсионирам и да се преместя на село. Да си купя къщичка във Файф или някъде из района и да си седя на припек на верандата, а наоколо да жужат пчели и да пеят птички.
— Вместо да киснеш върху покриви до товарното пристанище посред нощ? Сигурно се шегуваш!
Двамата се засмяха приглушено.
Банко включи фенерче тип писалка.
— Ето какво исках да ти покажа.
Макбет взе фенерчето и го насочи към чертежите, които Банко му подаде.
— Ето, за тази „Гатлинг“ ти говорех. Красавица е за картечница, нали?
— Проблемът не е във външния вид, Банко.
— Ами покажи я на Дънкан и му обясни, че Спецотрядът трябва да си я набави. Незабавно.
— Дънкан е против — въздъхна Макбет.
— Кажи му, че докато Хеката и „Норс Райдърс“ разполагат с по-тежки оръжия, ние ще сме губещата страна. Обясни му на какво е способна една „Гатлинг“. Или на какво са способни две!
— Дънкан е против свръхупотребата на оръжие в полицията, Банко. И аз смятам, че позицията му е резонна. След встъпването му в длъжност престрелките действително намаляха.
— Но престъпността продължава да обезлюдява града.
— Това е само началото. Дънкан има план. И е на прав път.
— Така е, съгласен съм, Дънкан е читав човек — простена Банко. — Но е наивен. С „Гатлинг“ ще проведем сериозна чистка…
Прекъсна ги леко потупване по брезента.
— Започнаха да разтоварват, шефе.
Лекото фъфлене при „з“-то издаде младия снайперист Улафсон, нов в Спецотряда. Последният в четворката на покрива беше неговият връстник Ангъс. Макбет обаче знаеше, че при нужда всичките двайсет и четирима елитни бойци от Отряда биха се отзовали без никакво двоумение и самоотвержено биха зъзнали тук заедно с тях.
Макбет изгаси фенерчето, върна го на Банко и пъхна чертежите във вътрешния джоб на черното си кожено яке. После повдигна брезента и излази по корем до ръба на покрива.
Долу, пред палубата на М/К „Ленинград“, прожекторът на сградата осветяваше праисторически на вид камион в камуфлажно зелено.
— „ЗИС-5“ — прошепна Банко.
— От войната ли?
— Мдам. „С“-то е заради Сталин2[2]. Е, как ти се струва хавата?
— Според мен Дъф не е очаквал толкова много посрещани на пратката. Свено пък очевидно е угрижен.
— Дали подозира, че полицията е предупредена за сделката?
— Ако подозираше, изобщо нямаше да се появи. По-скоро се бои от Хеката. Свено знае, че ушите и очите на Хеката са по-големи от нашите. Какво ще правим?
— Чакаме и наблюдаваме — сви рамене Макбет. — Ако Дъф избута акцията сам, няма да се намесваме.
2
През 1931 година машиностроителният завод ЗИЛ (Завод имени Лихачëва) се преименува на ЗИС (Завод имени Сталина). — Бел. прев.