— И накара тези двама хубавци да се разкарват посред нощ само за да наблюдават?
— Дойдоха напълно доброволно — засмя се тихо Макбет. — Предупредих ги, че може да им доскучае.
— Разполагаш с прекалено много свободно време, Макбет — поклати глава Банко. — Вземи се задоми.
Макбет разпери ръце. Изпод брадата върху широкото му тъмно лице грейна усмивка:
— Ти и момчетата сте моето семейство. За какво ми е друго?
Улафсон и Ангъс се засмяха приглушено зад гърба им.
— Кога ще порасне това момче?! — промърмори отчаяно Банко и избърса водата от оптичния мерник на винтовката „Ремингтон 700“.
Ако не беше ниската слоеста облачност отвъд френския прозорец на помещението, целият град, проснат в краката на Бонъс, щеше да се вижда като на длан. Той протегна настрани високата си чаша и едно от двете млади момчета в бричове за езда и с бели ръкавици мигом се спусна и я напълни догоре. Знаеше, че трябва да намали алкохола — не заради цената на шампанското; Бонъс не го плащаше от джоба си. Лекарят го предупреди, че на неговата възраст е редно човек да преосмисли вредните си навици. Но на него не му се искаше да се разделя с този живот. Да, беше съвсем просто. Услаждаха му се стридите и рачешките опашки. Харесваше му да седи в дълбоки меки кресла и да плакне око по тези млади сервитьорчета. Е, засега си оставаше с гледането, но кой му е виновен, че не си е поискал нещо повече?
Взеха го от рецепцията на „Обелиска“ и го качиха в специално помещение на последния етаж с изглед към пристанището — от едната страна — и към Централната гара, Работническия площад и казино „Инвернес“ — от другата. Посрещна го висок мъж с провиснали бузи, приветлива усмивка, вълниста тъмна коса и студени очи. Наричаха го Хеката. Или Невидимата ръка. Невидима, защото малцина го бяха виждали. Ръка, защото през последните десет години по един или друг начин повечето хора в града бяха докоснати от неговия бизнес. По-точно, от неговия продукт. Синтетичен наркотик, лично негово производство, на улицата известен под наименованието „адска смес“. Продукт, който — по груби сметки на Бонъс — бе изстрелял Хеката сред челната четворка на градските богаташи.
Хеката се извърна от телескоп, поставен върху Стойка пред прозореца.
— В този дъжд не се вижда добре — оплака се той, подръпна тирантите на бричовете си за езда и извади лула от джоба на туиденото сако, метнато върху облегалката на близкото кресло.
„Ако предварително знаех, че всички ще изглеждат като британска ловна дружинка, щях да си облека нещо друго, а не този скучноват костюм“ — помисли си Бонъс.
— Кранът се размърда, значи разтоварват. Добре ли те обслужват, Бонъс?
— Отлично. — Бонъс отпи от шампанското. — Но да си призная, не съм много сигурен какво точно празнуваме. И защо съм поканен.
Хеката се засмя, вдигна бастуна и посочи прозореца.
— Любуваме се на панорамата, скъпи ми калкане. Понеже си дънна риба, си виждал само търбуха на света.
Бонъс се усмихна. И през ум не би му минало да оспорва обръщенията на Хеката. От този едър и твърде влиятелен мъж зависеше благото му. И съответно нещастието.
— Отгоре светът изглежда по-красив — продължи Хеката. — Не по-истински, но по-красив. Празнуваме и това — бастунът посочи пристанището.
— Тоест…?
— Най-голямата пратка наркотици, внасяна в страната, скъпи Бонъс. Четири тона и половина чист амфетамин. Свено инвестира в покупката всички средства на клуба плюс още. Долу виждаш човек, заложил всичко на една-единствена карта.
— И защо го е направил?
— От отчаяние, разбира се. Убеди се, че посредственият турски продукт на „Райдърс“ няма шансове срещу моя домашноприготвен. Но покупката на толкова голяма партида качествен амфетамин от Съветския съюз означава, че са получили отстъпка за количество и транспортните разходи за килограм са намалели. Това ги прави конкурентноспособни по отношение и на цените, и на качеството. — Хеката опря бастуна в мокета и погали позлатената дръжка. — Много далновидно от страна на Свено. Успее ли да прибере пратката, ще поразклати баланса на силите в нашия град. Наздраве за достойния ни конкурент.
Той вдигна чашата и Бонъс послушно направи същото. Тъкмо преди да отпие обаче, Хеката спря, огледа критично чашата, посочи някакво петънце и я подаде на едно от младите момчета. То мигом започна да я бърше с ръкавицата си.
— За лош късмет на Свено обаче — продължи Хеката, — трудно е да поръчаш голяма партида наркотици от съвсем нов доставчик и някой от бранша да не надуши сделката. Уви, явно този „някой“ е подал в полицията анонимен, но точен сигнал за часа и мястото на сделката.