— А именно?
— Продължителността на живота.
Бонъс се сепна.
— Дано не сте ме поканили, за да ме молите да…
— По никакъв начин, скъпи калкане, имаш позволението ми да си кротуваш в тинята.
Бонъс си отдъхна с облекчение, без да сваля очи от момчето, успяло най-сетне да свали телената кошничка около тапата.
— Но твоята безскрупулност и безпринципност ти осигуряват власт над хора, над които искам да властвам и аз. Мога, надявам се, да се осланям на помощта ти при необходимост. Нещо повече — надявам се да се превърнеш в невидимата ми ръка.
Чу се силен гърмеж.
— Изхвръкна най-после! — засмя се Бонъс и прегърна през кръста момчето, докато то се опитваше да напълни в чашите поне част от бликналия от бутилката фонтан.
Дъф лежеше неподвижно върху асфалта. До него хората му, също застинали намясто, гледаха как на по-малко от десет метра пред тях „Норс Райдърс“ се готвят да се ометат. Тъмнина обгръщаше Сиуард и Свено, но Дъф виждаше как тялото на младия полицай се тресе от паника. Виждаше и острието, опряно във врата му. Представяше си как и при най-лекия натиск или движение кожата се разпаря, сабята пробива сънната артерия, а кръвта на момчето изтича за секунди. При мисълта за последствията самият Дъф изпадна в паника. Освен дето щеше да си изцапа ръцете с кръвта на свой подчинен и да лепне доживотно позорно петно в биографията си, щеше да отговаря и за провала на акция, протекла под личното му ръководство, и то непосредствено преди началникът да посочи кой ще оглави „Оргкрим“.
Свено кимна на един от хората си, онзи слезе от мотоциклета, застана зад Сиуард и насочи пистолет към главата му. Свено смъкна визьора пред лицето си, излезе на светло, размени две-три думи с мъжа със сержантските нашивки на коженото яке, яхна червения „Индиан Чийф“, допря два пръста до каската за поздрав и потегли. Дъф едва се сдържа да не изпрати няколко куршума по него. Сержанта даде заповед и след секунда двигатели заръмжаха в нощта.
Всички потеглиха след Свено и Сержанта. Останаха само два празни мотоциклета.
Дъф си каза, че не бива да се поддава на паниката, а трябва да разсъждава. Да диша, да мисли. Четирима с отличителните атрибути на „Норс Райдърс“ останаха на кея. Единият стоеше в сенките зад Сиуард. Вторият, на светло, държеше полицаите на мушка с автомат „АК-47“. Другите двама, навярно дошлите като пътници, се качиха в камиона. Шофьорът завъртя ключа, Дъф чу напрегнатия, продължителен стон на двигателя и за миг го обзе надежда старото желязно чудовище да не запали. Изруга, когато се разнесе тихо ръмжене. То постепенно се усили до шумно, оглушително хъхрене. Камионът потегли.
— Ще им осигуря десет минути преднина — извика мъжът с автомата. — Дотогава си мислете за нещо приятно.
Дъф се вторачи в задните фарове на камиона, които бавно се разтваряха в мрака. За нещо приятно, а? Току-що измъкнаха под носа му четири и половина тона дрога. Размина се със златна възможност да предприеме най-масовия арест след войната. Да, Дъф и хората му знаеха кой се крие зад каските, но това нямаше да им помогне в съда. Как да заявят пред заседателите и съдията, че са видели лицата им, като видяха само четиринайсет шибани каски? Дъф затвори очи. Иди, че мисли за нещо приятно!
Свено.
Изпуснаха го на косъм! Мамка му, мамка му!
Дъф се ослуша с надежда да долови нещо обнадеждаващо, ала чу само безсмисления шепот на дъжда.
— Банко държи на мушка „ездача“ зад полицая — обяви Макбет. — Ти хвана ли другия, Улафсон?
— Да, шефе.
— Трябва да стреляте едновременно. На едно. Ще броя от три. Банко?
— Трябва ми или повече светлина върху мишената, или по-млади очи. Има опасност да улуча полицая.
— Моята цел е отлично осветена — прошепна Улафсон. — Искаш ли да се разменим?
— Ако полицаят долу умре от наш куршум, по-добре Банко да сгафи. Банко, с каква максимална скорост се движи подобен натоварен сталинистки камион?
— Около шейсет километра в час.
— Времето ни изтича, ако искаме да спечелим всички взятки. Ще се наложи да импровизираме.
— Да не мислиш да изпробваш кинжала?
— От такова разстояние? Благодарско за високата оценка! Ей сега ще видиш, старче. В буквалния смисъл.
Банко вдигна глава от оптичния мерник и установи, че Макбет се е изправил, стъпил е здраво за опора и е напънал пръта на прожектора, монтиран върху покрива. Вените на мощния му врат се издуха, а зъбите проблеснаха. Банко се затрудни да определи дали се усмихва, или гримасничи от физическото усилие. Прътът беше завинтен здраво, за да устоява на бурния северозападен вятър през осем от дванайсетте месеца в годината, но Банко бе виждал как Макбет вади коли от снежни преспи.