Иван Янев
Македония и българо-италианските отношения 1941–1943 г.
На 1 март 1941 г. в двореца Белведере българският министър-председател проф. Богдан Филов начело на българската делегация във Виена подписа протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт.1 На 25 март правителството на Цветкович присъедини и Югославия към същият пакт. Два дни по-късно на 27 март ген. Симович извърши преврат в в западната ни съседка. Хитлер предприе мълниеносни мерки още на 27 вечерта той подписа директива 25 за ликвидирането на Югославия, посредством отстъпване на територии във предстоящата военна акция трябваше да се спечелят България и Унгария. Същия ден Драганов е извикан на разговор с Хитлер и Рибентроп там му се заявява, че новото положение открива въпроса за Македония.2 На 28 март вечерта Филов заедно с Габровски и Попов са на посещение при царя. След като Попов и Габровски излизат министър-председателя е задържан от царя, който му дава да прочете една тайна телеграма от Драганов. В тази телеграма Филов чете, че Драганов е бил повикан от Хитлер на срещата е присъствал и Рибентроп. Фюрера е бил много ядосан на Югославия и е казал, че Македонския въпрос в така създалата се обстановка може да се разреши в полза на българите.3 На 30 март царя вика при себе си Филов, защото получил нова телеграма от Драганов, който пише, че е бил повикан от Рибентроп, който е искал да си изясни българската позиция за Македония. Също така райхс-министъра се е интересувал дали българското правителство може да организира пропагандаторски действия за 48 часа. Попов в това време се намираше в провинцията, но веднага е повикан в столицата. Отговора е подготвен от Филов и царя, но Попов след като пристига отново показва своите отрицателни чувства към германците и особено към Рибентроп, но Филов му заявява, че трябва по такъв начин да се представят нещата на германците та те да не си помислят, че българските ръководители се дезинтересират от Македонският въпрос.4 На 8 април се получава телеграма от Драганов, който пише, че Рибентроп му е заявил, че се налага да отиде в София и да изложи искането на Хитлер, че три български дивизии се налага да окупират територията на югославска Македония и да поемат администраторски функции, за да може немските военни части да се освободят от този ангажимент. На следният ден 9 април Филов е при царя, който би желал да не се използва термина окупация, а трябва да се говори, че българските войски ще пазят реда в Македония. Филов предлага да не се изчаква завръщането на Драганов, а веднага да се уведомят германците, че българското правителство е съгласно да поеме този ангажимент. Филов се среща с Попов и Даскалов и им излага положението, но Попов е категорично против и отново започва да говори за своята оставка. Генералът е съгласен по принцип, но иска една германска бронирана дивизия да подсигури България срещу евентуални турски действия. Но стига новината, че поради лошо време самолета, с който пътува Драганов е кацнал на друго летище и днес няма да успее пълномощният министър да пристигне в столицата. „Видяхме в това намеса на провидението и атакувахме наново Попов,…“5 пише Филов накрая Попов се предава и след като царя дава своето съгласие по телефона министър-председателят уведомява германците за решението, че българите са готови да заемат предложената им територия.
На 12 април при царя се намира и Филов като току-що пристигналия Драганов трябва да изложи ситуацията създала се в Берлин след преврата в Югославия. Хитлер бил го повикал и му казал, че сега въпроса за Македония вече може да се разреши, а на 8 април Рибентроп го извиква като му казва, че три български дивизии трябва да заемат югославска Македония. След това Филов пише: „Попитах изрично станало ли е дума да поемем ние администрацията. Отговори, че не, макар в телеграмата му да стои, че се касае и за администрацията. Казахме на Драганов, че всичко това вече е уговорено и му показахме картата, где ще бъдат разположени дивизиите.6 Предстоящото възвръщане на Македония и Тракия предизвиква голяма радост сред управляващите правосъдният министър В. Митаков пише в своя дневник: «Аз лично съм неимоверно смутен: България свободна, Македония наша, Тракия наша! Нима това не е сън? Нима това е действителност?»7 В този дух Митаков продължава да се възхищава на българския успех и накрая френетично завършва: «И всичко това, тая велика радост, това неземно щастие ние дължим на един — на немския народ, на един човек — на вожда на немския народ Адолф Хитлер — най-великия човек на нашата епоха, за когото няма титла — полубог, бог. … Потомствата ще ни завиждат, ще гледат на нас с чувството на респект само затова че сме живели в тая велика епоха, че сме съвременници на тоя велик човек, на тоя полубог, на тоя бог.»8 Германия отстъпваше на Италия Западна Македония включваща градовете Тетово, Кичево, Гостивар, Дебър, Струга, а така също и няколко охридски села. Земите дадени да се контролират от българи и италианци имаха временен статут и в бъдеще те можеха да се разширят.9 Във Виена между италианци и германци се подписа протокол по силата на, който се определя демаркационната линия в Македония. Според Виенската линия остават редица не разрешени спорни моменти между Италия и България. Германия не удовлетворява изцяло българските ревандикации, но същото важи и за италианците, които се стремят към създаване на Велика Албания. «Така българските национални интереси в Македония частично са разрешени, но с оглед на стратегическите планове на Германия.»10 Цар Борис иска среща с фюрера след като в София се ширят информации, че италианците се настаняват в Охрид. За срещата се получава разрешение на 18 април, че тя може да се състои на следният ден 19 април. Царя лети за Главната квартира на Райха, където разговаря с Хитлер няма извори за състоялата се среща между двамата, но най-вероятно царя настоява цяла югославска Македония да се присъедини към България заедно с Охрид и също той настоява и за Солун. За Охрид Хитлер казва, че трябва да се вземат под внимание и италианските интереси, но като цяло той се отнася положително към българските аспирации, но е на мнение, че тези проблеми трябва да се уточнят на един по-късен етап след края на войната.11 След срещата българската армия започва навлизането си във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Присъединяването на тези области допринасят за добавката към името на царя, който вече бива наричан «обединител».12 Филов пише, че при заминаването на царя за срещата му с Хитлер на 19 април монарха е бил нервен, но при завръщането си на следният ден следобед бил доволен от срещата. Царя поставил въпроса за Солун, но Хитлер оставил разрешението на този проблем след войната, а за Охрид ще се вземе пред вид и италианската позиция. На 23 април вечерта при царя са Филов и Попов монарха изразява своето безпокойство, че съществува опастност България да загуби Дебър и Тетово, но двамата министри го уверяват, че това не е голяма загуба. Според Филов «Работата се слага така: за Солун фюрерът още не бил взел решение; също и за гръцка Македония. Сръбска Македония до Шар и Качаник с Враня и Пирот ще бъдат наши; в Тракия на изток от линията Свиленград-Дедеагач ще се направят вероятно концесии на турците.»13 Българите посрещат с изключителен възторг възвръщането на Македония. Сотир Нанев има щастието да бъде един от първите българи, които навлизат в новите (стари) земи на България. Той пише възторжено:
1
Тошкова В., Присъединяването на България към Тристранния пакт, сп. Исторически преглед, кн. 4, 1969 г., с. 72
2
Сирков Д., Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г., Външната политика на България 1978–1944 г., С, 1978 г., с. 390
11
Нойков Ст., Радев В., Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г., С, 1995 г., с. 28–29