Ние преминахме границата и влязохме ликуващи в новоосвободена Македония. От гърлата на всички се чуха възторжени слова за този много-очакван ден: Македония, люлката на българската писменост, е свободна и присъединена към майката родина.“14
През пролетта на 1941 г. Българската територия нарастна с 39 756,6 кв. км с население 1 875 904 души. Територията на Македония, която се присъединяваше към България бе 23 807 кв. км и население 1061338 души.15 На 24 април се подписа спогодбата Клодиус-Попов, която дава право на България да администрира Новите земи. Вижда се, че Германия не желае на този етап окончателно да разреши териториалните аспирации на България, а предпочита да я държи изкъсо. В Западна Тракия немците създават контролирана от тях територия към, която България има основателни претенции, също така и Егейска Македония остава извън новоприсъединените земи. България започва въвеждането на българско законодателство в новоосвободените земи, в които се утвърждават три центъра Битоля, Скопие и Ксанти.16 Българската администрация се заема с твърде трудната задача за възстановяването на българщината в новоприсъединените територии. Затруднението идва от това, че гърци и сърби са действали изключително против българщината в тези райони. В началото много от бежанците не смеят да се завърнат, заради неясният край на войната, но въпреки всичко някои от тях се отправят към родните си места. Българската администрация прави всичко възможно завръщащите се хора да бъдат задоволени във всяко отношение. Също се възстановяват църкви и училища.17 Ден след подписването на Спогодбата Рибентроп уведомява Клодиус да съобщи в София, че Струга, Гостивар, Тетово се включват в територията на Албания, но Охрид с прилежащите му райони се дава на България. За включените към Албания селища цар Борис на 24 април убеждава Клодиус, че аспирациите на България почиват както на етнографски така и на географски мотиви.18 На 27 април царя отново се среща с Карл Клодиус, който е заместник-началник на Търговско-политическия отдел към министерството на външните работи на Райха. Царя научава, че Охрид и околностите са за България и, че някои от населените места към, които България има основателни претенции са включени към Албания, но царя пред вид общата ситуация изразява своето удовлетворение.19 На 27 април следобед Филов е повикан от царя, за да го информира за разговорите си с Клодиус, който съобщил на монарха, че „след продължителните преговори с италианците Охрид остава с Ресен у нас, обаче Преспа, Струга, Дебър, Гостивар, Тетово и Кичево отиват в Албания.“20 На 14 май се открива сесията на Народното събрание. Филов обрисува обстановката, която е празнична залата е окичена с цветя направена е подготовка за филмиране на изказванията. Министрите са посрещнати с акламации, Филов държи реч, с която официално уведомява за придобиването на новите земи. Но речта на председателя на парламента Логофетов е определена от Филов като нетактична. Тя е дълга, а не както сутринта на същия ден Логофетов му заявява, че ще каже няколко думи, в речта си председателя на събранието засяга най-вече италианците. Това изказване на Логофетов довежда до неговата оставка.21
18
Нойков Ст., Радев В., Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г., С, 1995 г., с. 29