Между Италия и България започват все по-задълбочаващи се проблеми в Македония. Цар Борис предприема пътуване на 28 май най-напред до Германия, където води разговори с Хитлер и Рибентроп по проблемите с италианците. Германските управляващи одобряват евентуалното посещение на Борис в Рим да търси разрешение на проблемите с Италия. На 9 юни царя пристига в Сан Росоре, където има разговор с краля на Италия Виктор Емануил, който му препоръчва да търси контакт само с Мусолини, тъй като Чано вече нямал голямо влияние. Срещата между двамата се осъществява на 12 юни. След срещата излиза, че царя и Мусолини са разговаряли по „общи теми“, а решението на проблемите оставят на бъдещата среща, която се уговарят да се състои между италианските управляващи от една страна и Филов и Попов от друга.22 На 16 юни следобед пристига в София секретаря на царя Балан, който носи писмо от Борис с информация за срещата на царя с Мусолини. Дучето не се е изказал ласкаво за Югославия и Румъния, но по отношение на Солун той бил на позицията, че при сегашната ситуация градът трябва да се даде на България, за което той щял да настоява. За проблемите създадени в Македония между българите и албанците подкрепяни от италианските си приятели Мусолини поискал среща с българските министри Филов и Попов или само с единият от тях.23 Царя се връща в България на 20 юни. И. Димитров пише: „Задачата бе да се подготви добре посещението на Филов и Попов в Рим, което щеше да се окаже решаващо за българските териториални претенции.“24 На 30 юни външният министър на Италия граф Чано записва в дневника си, че италианците са решили „… ако хърватите и българите се опитат да хитруват, границите да се определят с декрет, без да се взема тяхното мнение.“25 На 6 юли от Рим пристига новината, че посещението на Попов и Филов е определено за 14–15 юли, като е било намекнато, че българите трябва да носят подаръци и ордени за италианците. Бил е представен проект за поправка на българо-албанската граница, но в наш ощърб.26 След така представената ситуация около българо-албанската граница от италианците Филов подкрепен и от останалите влиятелни министри решава да започне да се отлага посещението в Рим. Такъв повод се представя с разболяването на Попов от ангина придружено с висока температура. През нощта на 10 срещу 11 юли военният министър Даскалов буди Филов с информацията, че италианците представили ултиматум на българските погранични власти да отстъпят мината намираща се северо-западно от Люботрън, защото в ако не я освободят доброволно италианските войски ще я завземат. Даскалов нарежда да се засилят българските позиции. Също се нарежда на българските военни да стрелят ако италианците поискат да настъпят. Филовото мнение е следното: „Явно е, че всичко това е нарочно скроено, за да ни поставят пред свършен факт и да продължат същата тактика и на други места.“
22
Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 345–347.
24
Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С, 1976, с. 412–413