27 На 10 юли граф Чано пише в дневника си за отлагането на посещението на българските управляващи в Италия. И правилно излага съмненията си, че българската страна протака срещата, той пише: „Добивам впечатлението че българите не желаят да водят разговори с нас, като предпочитат границите да бъдат установени едностранно, за да могат винаги да оспорват справедливостта на решението, което не биха могли да сторят, ако се направи един редовно подписан пакт.“28 Берлин инспирира в София да не се съгласява с промяна на българо-албанската граница без да се вземе под внимание германската позиция.29 На 17 юли италианският пълномощен министър в София Маджистрати уведомява българското правителство за решението на италианското, че последното е решило едностранно да определи българо-албанската граница.30 На 19 юли италианците едностранно посредством декрет определят българо-албанската граница. Както пише италианския външен министър Галиацо Чано „Наближаващата безплодна визита на българските министри в Рим започва с лоши предзнаменования.“31 На същият този 19 юли Филов и Попов отпътуват за Рим, където пристигат на 21 юли сутринта. Първо те имат аудиенция при крал Виктор Емануил, на която не се засягат политически въпроси. След това двамата са приети от Бенито Мусолини. На срещата присъства и граф Галиацо Чано. Основната тема на разговора се върти около границата в Македония. Както Филов пише Дуче не е давал възможност да се изкажат българските претенции по отношение на Тетово, но за Охрид внимателно е изслушвал българските аргументи, а също и за манастира „Св. Наум“, за който Чано ожесточено се противопоставяше, заявявайки, че манастира бил албански, но Филов убедително се аргументира, че манастира никога не е бил албански, а и населението в района е българско. На края Мусолини обобщава, че границата ще бъде съобразена главно с Виенската линия и ще се създаде смесена италиано-българска комисия, която на място ще установи границата, а и също или същата или друга комисия ще се занимае с размяната на населението. Отново Мусолини казва, че Солун трябва да бъде български.32 Мусолини обещава на българските министри, че декрета за едностранното определяне на граничната линия няма да се огласява.33 Граф Чано пише в дневника си за българските министри: „Дошли са да се молят за известни гранични отстъпки, особено в зоната на Охридското и Преспанското езеро, които са необходими за засилване на личното им положение в собствената им страна. Държах се твърдо поради формални причини, а не понеже бях тъй убеден. Някои малки отстъпки може да се направят в заседанието на смесената комисия.“34 На 27 юли Филов и Попов са на аудиенция при царя, за да го запознаят с посещението си в Италия, от което се завърнаха предния ден.35 В доклад до ген. Лист от 29 юли 1941 г. се говори за негативно отношение на българите към италианците като основна причина се сочи окупирането на части от Македония от Италия, смятани от България за свои територии.36 Италианците след заминаването на българските министри от Рим дадоха публичност на декрета за определяне на българо-албанската граница.37 На 2 септември Филов е уведомен от Попов и записва в дневника си, че: „Италианците с декрет определили границата на Албания на 12 август, след нашето заминаване от Рим. Направили са на всеки случай малка поправка при Охрид и Ресен, като ни дават на юг и Пещани. Искат да побързаме сега с назначението на комисията, която ще установи границата окончателно. Ще гледаме да протакаме колкото се може повече.“38 Наистина съставянето на смесена българо-италианска комисия се протака задоволително дълго. Смесената комисия започна работа едва на 20 октомври 1942 г. в Тирана. Като основа комисията имаше демаркационната линия Рибентроп-Чано от април 1941 г.39 Първата работна среща на смесената комисия продължи до 26 октомври. На 7 ноември се проведе второто събиране на комисията, което се състоя в Скопие. На тази среща основно се разглеждаха случаите на двувластие, които не бяха редки и, които засягаха български населени пунктове, които се намираха в българската част на Македония, а техните имоти се намираха в територията управлявана от италианците. Българската делегация предложи на италианската имотите да се прехвърлят към населените места и по този начин те щяха да побаднат под български контрол, но италианците искаха не имотите да се присъединят към селищата, а последните да се прехвърлят към имотите. По този начин селищата щяха да попаднат под италиански контрол.40 Все пак бе решено т. Нар. Двувластници да бъдат снабдявани с временни удостоверения за пресичане на демаркационната линия. Третата и последна работна среща на смесената комисия по уточняване на линията се състоя в Тирана от 11 до 31 март 1943 г. Тази среща бе най-трудна, тъй като италианците искаха цялата водна площ на Охридското езеро. Във Виена Рибентроп и Чано не бяха прокарали демаркационна линия през водите на езерото и това даваше право на италианците да претендират за цялата водна повърхност. Но българите твърдо остояваха, че водната площ на езерото трябва да бъде пропорционална на бреговата ивица и, че не може цялото езеро да бъде под властта на Рим. В крайна сметка италианците се съгласиха и този болезнен въпрос бе разрешен като бе прокарана демаркационна линия през водите на Охридското езеро. На 29 март 1943 г. Се подписа протокол за уточнената демаркационна линия в Македония между Италия и България. Това споразумение трябваше да влезе в сила от 15 юни 1943 г., но делегациите на двете страни постигнаха съгласие за влизане в сила с едномесечно закъснение.41 Това решение, което дойде след много перипетии бе твърде много закъсняло и не можеше да изиграе своята роля.42 През юли Мусолини бе свален от власт и заменен с маршал Бадолио. Италия практически излезе от Тристранният пакт и от съюзница на Германия се превърна в неин противник.
вернуться
Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 335
вернуться
Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 350
вернуться
Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332
вернуться
Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 338
вернуться
Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332
вернуться
Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 352
вернуться
Граф Чано, Политически дневник 1939–1943 г., Търново, 1992 г., с. 339
вернуться
Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332
вернуться
Колектив, България своенравният съюзник на Третия Райх, С. 1992 г., с. 45
вернуться
Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 352
вернуться
Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 330–332
вернуться
Гоцев, Д., Документи, материали и спомени из документалните записки на о. з. подполковник Вълко Антонов Яначков за териториалното разграничение между България и Италия във Вардарска Македония 1942–1943 г., сп. Македонски преглед, кн. 3, 2004 г., с. 117
вернуться
Димитров И., Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г., С. 1996, с. 360