Набрах текста, включих служебния канал и предадох всички съобщения в един импулс. След това зарегистрирах радиограмите и изведнъж се сетих, че и аз трябва да изпратя първия си отчет. То пък един отчет… „Група ЕР-2, строителни работи по стандарт 15, изпълнение еди-колко си процента, дата, подпис.“ Край. Наложи се да стана и да отида до моя пулт, за да погледна графика на изпълнението, и сега разбрах защо изведнъж ми хрумна за отчета. Работата не беше в отчета, просто аз, изглежда вече един достатъчно опитен кибертехник, бях почувствувал прекъсването, дори без да видя и да чуя нещо: Том пак ни в клин, ни в ръкав, както и вчера, беше спрял. Както и вчера, аз раздразнено натиснах клавиша за контролно повикване: „Какво има?“ Както и вчера, сигналът за прекъсване веднага угасна и светна рубинената светлина: „При нас всичко е наред, изпълнявам задачата. Има ли нови указания?“ Аз му дадох указание да възобнови работата си и включих видеаекрана. Джек и Рекс работеха усърдно, Том също тръгна, в първите секунди някак странно, почти на една страна, но веднага се оправи.
— Е, братле — казах на глас, — ти май си ми преуморен и ще трябва да те почистя. — Надникнах в работния дневник на Том. Трябваше още тази вечер да му се извърши профилактика. — Хайде, до вечерта все ще изкараме, нали?
Том не възразяваше. Известно време гледах как роботите работят, а после изключих видеоекрана: айсберг, мъгла над блатото, тъмни скали… Искаше ми се да мина без подобна гледка.
Все пак изпратих отчета и веднага се свързах с ЕР-6. Вадик моментално отговори, като че само това е чакал.
— Е, как е там при вас? — попитахме се един друг.
— При нас е нормално — отговорих аз.
— При нас гущерите изпукаха — съобщи Вадик.
— Ама че сте и вие — казах — предупреждаваше ли Комов, любимият ученик на доктор Мбога: не бързайте с влечугите.
— Че кой бърза с тях? — възрази Вадик. — Ако те интересува мнението ми, тук те просто няма да оживеят. Жега е!
— Къпете ли се? — попитах със завист.
Вадик помълча.
— Топим се — каза без желание. — От време на време.
— Защо така?
— Пустинно е — отговори Вадик. — Като в кошмарно голяма вана… Ти не можеш го разбра. Един нормален човек не може да си представи такава кошмарно голяма вана. Проплувах около пет километра, отначало всичко беше добре, но после изведнъж като си представих, че това не е басейн, а океан! И освен мен в него няма нито една жива твар… Не, старче, не можеш да го разбереш. Едва не потънах.
— Н-да — проговорих. — Значи, при вас е същото…
Побъбрихме още няколко минути, след това извикаха Вадик от базата и ние набързо се сбогувахме. Потърсих ЕР-9. Ханс не отговори. Можеше, разбира се, да избера ЕР-1, ЕР-3, ЕР-4 и тъй нататък — до ЕР-12, да поговорим колко пустинно и безжизнено е навън, но каква полза? Ако си помисли човек — никаква. Затова изключих радиостанцията и седнах зад пулта. Известно време седях просто така — гледах работните екрани и си мислех, че работата, с която се занимаваме, е двойно полезна: не само спасяваме пантианците от поголовна и неминуема гибел, ние спасяваме и тази планета — от мъртвата тишина, от пустотата, от безсмислието. След това ми дойде наум, че пантианците навярно са доста странна раса, щом нашите ксенопсихолози смятат, че тази планета е най-подходящата за тях. Животът им на Панта трябва да е доста странен. Ето, ще ги докарат тук — разбира се, отначало не всичките, а по двама-трима представители от всяко племе — и те ще видят замръзналия плаж, айсберга, безжизнения леден океан, празното виолетово небе, ще ги видят и ще кажат: „Прекрасно! Също като у дома!“ Нещо не ми се вярва. Наистина, когато те пристигнат, тук няма да е вече така пусто. В езерата ще има риба, в гъсталаците — дивеч, на плитчините — миди за ядене. Може би и гущерите някак ще се аклиматизират… А освен това положението на пантианците не дава много възможности за избор. Ако например станеше известно, че нашето Слънце всеки момент може да избухне и да унищожи всичко живо по Земята, навярно и аз нямаше да бъда толкова придирчив. Сигурно щях да си кажа — нищо, все някак ще се преживее. Впрочем, пантианците никой не ги и пита. Все едно. И без това те нищо не разбират, нямат още космография, дори и най-примитивна. Няма и да разберат, че са се преселили на друга планета…