— Барът в Мартино Хол скоро ще отвори — каза Пърс.
— Заведи ме там.
— Наистина ли сте прелетели чак от Америка за тази конференция, професор Зап? — попита Пърс, докато вървяха внимателно през кишата.
— Не съвсем. Имах път към Европа тъй и тъй. Този семестър съм в отпуск. Филип Суолоу чу, че ще идвам и ме помоли да участвам в конференцията му. Така, за да услужа на стар приятел, казах, че ще дойда.
Барът в Мартино Хол беше празен, с изключение на бармана, който наблюдаваше приближаването им през нещо като хромирана решетка на крепостна врата, която се простираше от плота на бара до тавана.
— Това да пази вас вътре ли е или да държи нас отвън? — подхвърли Морис Зап, почуквайки по метала. — За теб какво, Пърс? Бира? Халба бира и голямо шотландско с лед, моля.
— Още не сме отворили — каза барманът. — След дванайсет и половина.
— Аз черпя, и теб включително!
— Да, сър, благодаря, сър — каза мъжът, вдигайки сръчно решетката. — Не бих отказал халба битер.
Докато наливаше бирата, останалите участници в конференцията, излизащи от втората сутрешна лекция, заприиждаха един по един, а Филип Суолоу слезе от микробус. Той направи крачка към Морис Зап и стисна ръката му.
— Морис! Чудесно е да видя след… колко години бяха?
— Десет, Филип, десет години, макар че мразя да си го признавам. Но ти изглеждаш добре. Брадата ти е страхотна. Косата ти винаги ли е била такава на цвят?
Филип Суолоу се изчерви.
— Мисля, че бе почнала да посивява още през 69-та. Как успя да стигнеш дотук?
— С такси — каза Морис Зап. — Което ми напомня, че ми дължиш петдесет паунда за таксито. Хей, какво има, Филип? Нещо прибледня.
— Конференцията току-що излезе на червено — с печално задоволство каза Рупърт Сътклиф. — Здравей, Зап, не вярвам да ме помниш.
— Рупърт! Как бих могъл да забравя това щастливо лице? А ето го и Боб Бъсби, като по поръчка — каза Морис Зап, когато един мъж с не толкова впечатляваща брада влезе с бодра стъпка в бара, с папка в ръка и дрънчащи ключове и монети в джоба. Филип Суолоу го дръпна настрани и те си размениха припрени думи шепнешком.
— Боя се, че са определили мен за ваш председателстващ днес следобед, Зап — каза Рупърт Сътклиф.
— За мен това е чест, Рупърт.
— Избрали ли сте заглавието?
— Да. Казва се „Текстуалността като стриптийз“.
— О — каза Рупърт Сътклиф.
— Познават ли всички този млад човек, който се погрижи любезно за мен при пристигането ми? — каза Морис Зап. — Пърс Макгаригъл от Лимерик.
Филип Суолоу кимна формално към Пърс и насочи вниманието си пак към американеца.
— Морис, трябва да ти поставим табелка, така че всички да знаят кой си.
— Не се безпокой, ако още не са научили, ще им кажа.
— Когато казах „Вземи такси“ — каза Боб Бъсби с лек укор към Морис Зап — имах предвид от Хийтроу до Юстън, а не от Лондон до Рамидж.
— Това вече няма значение — припряно каза Филип Суолоу. — Станалото, станало. Морис, къде ти е багажът? Мисля, че ще ти е по-удобно у нас, отколкото на общежитие.
— И аз мисля така, особено като видях общежитието — каза Морис Зап.
— Хилари няма търпение да те види — каза Суолоу, отвеждайки го.
— Хм, това ще да е много интересна среща — измърмори Рупърт Сътклиф с поглед над очила в посока към отминаващата двойка.
— Моля? — отсъстващо реагира Пърс. Той гледаше навън за Анджелика.
— Преди десет години, разбираш ли, тези двамата бяха избрани по програма за научен обмен с Юфория в Америка. Зап дойде тук за шест месеца, а Суолоу отиде в щата Юфория. Казват, че Зап имал нещо с Хилари Суолоу, а Суолоу с г-жа Зап.
— Не може да бъде! — Пърс беше заинтригуван от тази история, въпреки разяждащото чувство, че вижда Анджелика да влиза в бара с Робин Демпси. Той й говореше с огромно оживление, докато тя бе застинала в лека усмивка като певица от музикална комедия когато й пеят.
— Може! „Каква компания само!“, както е казал Матю Арнолд за приятелите на Шели… А пък по това време, Фордън Мастърс, нашият шеф на катедра, се пенсионира преждевременно поради нервно разстройство, беше 1969, годината на студентските вълнения, време на изпитание за всеки — и Зап беше предложен за негов наследник. Един ден, обаче, точно когато работите му се нареждаха, той и Хилари внезапно отлетяха за Америка заедно, а ние направо не знаехме коя двойка да очакваме: Зап и Хилари, Филип и Хилари, Филип и г-жа Зап, или двамата Зап.
— Какво беше първото име на г-жа Зап? — каза Пърс.
— Забравил съм — каза Рупърт Сътклиф. — Има ли значение?
— Предпочитам да знам имената — каза Пърс. — Не мога да следя разказа без тях.