— Ти дойде — каза той. Това бяха първите думи, разменени между тях. Джой се отпусна върху оправеното легло и затвори очи. Гърдите й се надигаха и спадаха от учестеното й дишане.
— Имам билет — каза тя. — Но нямам легло.
— Можеш да споделиш моето — каза той.
Докато влакът се тресеше и бучеше в нощта, те се любиха несръчно, но екстатично върху тясното легло, а въздишките и стоновете им се заглушаваха от скърцането и тракането на вагоните. После лежаха прегърнати и разговаряха. По-скоро Джой говореше — накъсано, неуверено в началото, но все по-плавно след това — докато Филип слушаше, като в отговор реагираше с конвулсивни спазми и ритмични притискания към мекото й тяло.
— Толкова ми е хубаво … за първи път, откакто Джон … Имах възможности, всъщност, да, но бях измъчвана от вина. Мислех си — това, че Джон загина, е нещо като наказание, нали разбираш? За това, че му изневерих. С теб, разбира се, да не си помисли, че съм имала много връзки? Това беше единственият път, да, изненадан ли си? Защо ти позволих, да, често се питах защо? Не бях правила нещо така неразумно нито преди това, нито след, чак до днес, а сега е различно, понеже те познавам, така да се каже, а и Джон не е жив. Но първия път, представяш ли си, аз, щастливо омъжена жена, горе-долу щастливо, е, поне не по-малко от доста други омъжени жени, изведнъж се отдавам на напълно непознат човек, който се появява посред нощ, като бог или ангел, или не знам какво, и аз не мога да направя нищо друго, освен да се подчиня. Когато се събудих на другата сутрин, мислех, че съм сънувала, но като видях, че Джон е заминал, а твоя багаж е в коридора, осъзнах, че всичко това наистина се бе случило и едва не полудях. Може да съм ти изглеждала хладна, но всъщност бях на ръба на истерията, трябваше да ходя няколко пъти в банята и да бода дланта си с ножицата за нокти, така че болката в ръката да отвлече за малко вниманието ми от мисълта за това, което бях направила.
Имал ли си някога чувството, например като караш бързо при натоварено движение, че всичко е толкова несигурно, макар всеки да смята, че животът му е гарантиран за вечни времена? Всички до един в колите и камионите изглеждат отегчени, разсеяни, всеки иска само да се придвижи от А до Б; а през цялото време от смъртта ги делят само някакви сантиметри или секунди. Един от тях да завърти волана с няколко сантиметра повече, отколкото трябва, и ще започнат да се блъскат един в друг. Или когато шофираш по криволичещ път покрай морския бряг, мислил ли си си, че ако пуснеш за миг кормилото, можеш да излетиш от пътя надолу в пропастта? Това е страшно чувство, защото разбираш колко лесно можеш да го направиш, колко е бързо, просто и невъзвратимо. Аз самата имах чувството, че съм направила нещо такова, с тази разлика само, че излетях към живота, а не към смъртта.
Не можех да се оплача от Джон като съпруг. Той беше добър човек и верен съпруг, доколкото ми е известно, безумно обичаше Джерард, работеше много. По обичайните стандарти, това беше успешен брак. Интимните ни отношения не бяха лоши, доколкото мога да преценя. Запознахме се като студенти в университета и живяхме заедно няколко години, преди да сключим брак. Родителите ни бяха ужасно шокирани, като научиха, но ние всъщност бяхме съвсем неопитни по отношение на секса, искам да кажа, никой от нас не бе имал връзка преди това. Понякога имах странното подозрение, че Джон е решил, може би несъзнателно, разбираш ли, но все пак решил да си намери момиче още през първата година и да заживее на семейни начала, за да не би мисълта за секс да му пречи на следването. Искам да кажа, живеехме съвсем като женени, наистина, а когато действително сключихме брак, това беше чиста проба обществено мероприятие, един скъп обяд — без да настъпи никаква промяна в живота ни. Меденият месец беше просто почивка в чужбина. Спомням си, че се чувствах малко тъжна през първата брачна нощ от това, че всичко е толкова познато, че не бяхме нито притеснени, нито смутени, и на мен ми хрумна странната идея, че може би е най-добре да излезем и да потърсим друга двойка в същото положение — хотелът беше пълен с новобрачни — и да си разменим партньорите или пък да легнем всички заедно в едно легло. Не го мислех сериозно, беше просто хрумване, но предполагам, че беше симптоматично. Не посмях да го споделя с Джон, той нямаше да разбере, щеше да се почувства засегнат или да помисли, че го вземам на подбив. Той беше добросъвестен любовник, беше чел книги за предварителната игра и т.н., правеше всичко възможно да ме задоволи, и наистина ме задоволяваше — искам да кажа, не че имах желание да правя любов с него, поне не дотолкова, че да взема инициативата сама, това оставях на него, но когато поискваше да се любим, обикновено ми беше приятно.