— И без това въобще не я видяхме. Суолоу се върна с жена си. Заключихме, че ще дадат още един шанс на брака си.
— Изглежда така е станало.
— Ммм. Според мен — Сътклиф каза мрачно, — целият този епизод имаше неблагоприятен ефект върху характера на Суолоу.
— Я-а?
Сътклиф кимна, но не изглеждаше склонен да навлиза в подробности.
— И кога дадоха деканското място на Суолоу? — каза Пърс.
— Не тогава, о-о, не. Не, после беше Далтън, той дойде от Оксфорд, допреди три години. Загина при катастрофа. Тогава назначиха Суолоу. Някои хора биха предпочели мен, струва ми се, но вече остарявам за такива неща.
— О, съвсем не — каза Пърс, защото Рупърт Сътклиф се надяваше да го чуе.
— Едно нещо ще кажа — продължи Сътклиф. — Ако бяха назначили мен, щяха да имат декан, който не се занимава с работи, които не разбира, и не пътува насам-натам, къде ли не през цялото време.
— Много ли пътува професор Суолоу?
— Напоследък май по-често отсъства, отколкото стои тук.
Пърс се извини и си запробива път през навалицата на бара към Анджелика, която чакаше Демпси да й донесе нещо за пиене.
— Здравей, как беше лекцията? — поздрави я той.
— Скучна. Но след това имаше интересна дискусия за структурализма.
— Пак ли? Ти наистина трябва да ми разкажеш за структурализма. Въпросът не търпи отлагане.
— Структурализъм? — каза Демпси, приближавайки с шери за Анджелика точно когато Пърс отправяше искането си. Той гореше от нетърпение да се покаже експерт. — Всичко тръгва от лингвистиката на Сосюр. Произволността на знака. Езикът като система от различия без позитивни термини.
— Дайте ми един пример — каза Пърс. — Не мога да вникна в аргументи без примери.
— Добре, да вземем думите куче и котка. Няма абсолютно никаква причина комбинацията от фонемите к-у-ч-е да различава четирикрако, което прави „бау-бау“ от друго такова, което прави „мяу“. Това е чисто произволно свързване, и няма причина говорещите езика да не решат от утре к-у-ч-е да означава „котка“, а пък к-о-т-к-а — „куче“.
— Това няма ли да обърка животните? — каза Пърс.
— Животните ще се приспособят с времето, както и всеки друг — каза Демпси. — Това се знае, защото едно и също животно е означено с различни акустични комбинации в различните естествени езици. Например, куче е chien на френски, Hund на немски, cane на италиански и т.н. Котка е chat, Katze, gatto, според това, в коя част на Общия пазар си попаднал. И ако ние трябва да вярваме на езика повече, отколкото на ушите си, английското куче прави „ууф-ууф“, френското — „вуа-вуа“, немското — „вау-вау“, а италианското — „баау-баау“.
— Привет, чувам звуци като от играта „Кучешка бисквитка“. Някой може ли да я играе? — каза Филип Суолоу. Беше се върнал на бара с Морис Зап, сега вече с табелка. — Демпси, ти нали помниш Морис?
— Тъкмо обяснявах структурализма на този млад човек — каза Демпси, след като размениха поздрави. — Но ти никога не си имал време за лингвистика, нали, Суолоу?
— Не мога да кажа, че съм имал. Така и не разбрах кое беше първо — морфемите или фонемите. А като погледна дървовидна диаграма, усещам ума си празен.
— По-празен — каза Демпси ехидно.
Последва неудобно мълчание. Анджелика го наруши:
— Всъщност — каза тя меко, — Якобсон цитира градацията на положителните, сравнителните и превъзходни форми на прилагателното като доказателство, че езикът не е абсолютно произволна система. Например: празен, по-празен, най-празен. Повече фонеми, по-голяма емфаза. Това е вярно и за другите европейски езици, например латинския: vacuus, vacuior, vacuissimus. Изглежда наистина има някаква иконична корелация между звук и чувство, преминаваща през границите на естествените езици.
Четиримата мъже я зяпнаха.
— Кое е това дете-чудо? — каза Морис Зап. — Няма ли да ни запознаете?
— О, извинявам се — каза Филип Суолоу. — Мис Пабст — Професор Зап.
— Морис — каза американският професор, като протягаше ръка и се взираше в табелката на Анджелика. — Радвам се да се запознаем, Ал.
— Това беше фантастично — каза Пърс на Анджелика по-късно, на обяд. — Как само постави на място този Демпси.
— Надявам се, че не бях груба — каза Анджелика. По принцип, той е прав, разбира се. Различните езици разделят света на различни части. Например, овчето месо, което ядем. Във френския, има само една дума за овца и месото от нея. Така че на френски не можеш да кажеш с една дума като на английски „мъртъв като овче месо“, ще прозвучи абсурдно.
— Не знам, но вкусът на това е повече като на мъртва овца с две думи — каза Пърс, избутвайки чинията си настрани. Една служителка с престилка и яркоруси къдрици, която буташе количка, накамарена с чинии и остатъци от храна, я прибра от масата.