Выбрать главу

— Помислих си…

— Хрумна ми…

— Извинявай.

— Извинявай.

— Какво щеше да кажеш?

— Не, моля ти се, първо ти.

— Аз се канех да кажа — казва Дезире в тъмното, — че преди да продължим, може би трябва да си изясним нещо.

— Да! — нетърпеливо казва Роналд, после променя интонацията си във въпросителна: — Да?

— Това, което си мисля, е … — Дезире спира. — Трудно е да се каже, без да изглежда, че ти нямам доверие.

— Това е съвсем нормално — казва Роналд. — И аз изпитвам същото.

— Искаш да кажеш, че ми нямаш доверие?

— Искам да кажа, че има нещо, което трябва да ти кажа, но може да си помислиш, че не ти вярвам.

— Какво е то?

— То е … трудно е да се каже…

— Искам да кажа, че … — казва Дезире — че досега никога не съм го правила с писател.

— Точно така!

— Това, което се опитвам да ти кажа, е …

— Че не искаш да го прочетеш в някой от следващите ми романи? Или да го видиш по телевизията?

— Как позна?

— И аз за това си мислех.

Дезире плясва с ръце.

— Значи можем да се договорим никой да не използва материала? Бил той добър или лош?

— Абсолютно вярно. Честна скаутска.

— Тогава давай да се любим, Роналд — казва Дезире, претъркулвайки се отгоре му.

Фиууууууууууууу! Центрофугата на Хилари Суолоу вдига шум не много по-различен от този на реактивен самолет, особено когато тя натиска бутона за изключване и пронизващият вой на въртящия се барабан затихва, с понижаващ се звук, точно като двигателите на джъмбо джета, когато пилотът ги спира в края на дългото пътуване. На Хилари такова сравнение изобщо не й хрумва, докато отваря кръглата вратичка на предната страна на уреда и изважда разбъркана купчина от влажни, сбити дрехи, защото звукът, издаван от реактивните двигатели не й е толкова познат, колкото на нейния съпруг, който не е тук, за да отбележи приликата, а в Гърция. Отсъствието на Филип е източник на разбираема тъга за Хилари, която простира ризите, гащите, потниците и чорапите му в градината, тъй като в последно време той се прибира у дома, само за да изпразни куфарите си от мръсното пране, да ги зареди с чисто изпрани ризи и бельо и да потегли отново на път.

— Виж сега, съжалявам — беше й казал Филип последния път, — но Дигби Соумс ме моли да замина за Гърция. Мисля, че някой се е отказал в последния момент.

— Но защо трябва да си ти? Тъкмо се върна от Турция.

— Да, знам, но се чувствам длъжен да помогна на Съвета.

Истината е доста различна. Щом се върна от Истанбул, Филип се залепи за телефона и замоли Дигби Соумс да го уреди възможно най-скоро за ново лекторско турне, конференция, лятно училище — каквото и да е, само да е югоизточна Европа. Той вече се бе уговорил с Джой да се срещнат в Израел на конференцията на Морис Зап върху бъдещето на критиката, но тя щеше да е чак през август, и той чувстваше, че не може да чака толкова дълго, докато я види.

— Хм — каза Дигби Соумс. — Сега е трудно за Европа, академичната година е почти приключила. Случайно не те ли интересува Австралия?

— Не, Австралия е много далече. Гърция е най-подходяща.

— Подходяща за какво? — попита Соумс подозрително.

— Правя едно изследване върху влиянието на античността върху английската поезия — импровизира Филип. — Трябва ми повод да отида до Гърция.

— Добре, ще видя какво мога да направя — каза Дигби Соумс.

Той успя да уреди няколко лекции в Солун и Атина.

— Няма да е съвсем като турне на специалист — предупреди го той. — Ще ти платим пътя, без дневни обаче. Но там сигурно ще ти заплатят лекциите.

Филип отлетя за Солун през Мюнхен, изнесе лекциите си и се срещна с Джой в Атина. Докато Хилари простира прането в задната си градина на Сейнт Джоунс Роуд, Рамидж, Филип и Джой закусват късно сутринта на слънчевия балкон на тяхната хотелска стая с изглед към Акропола.

— Съпругата ти ще се съгласи ли на развод? — пита Джой и отхапва от кроасана.

— Ако избера подходящ момент — казва Филип. — Прибрах се с намерение да й кажа за нас, но когато тя ми заяви, че иска да работи като брачен консултант, просто не можах, щеше да е много жестоко. Помислих си, че може да я деморализира, преди още да е започнала. Може би дори няма да я вземат. Представяш ли си какво ще кажат хората: „Лекарю, излекувай първо себе си“ и така нататък.