— Сибил Мейдън — напомня му тя за себе си. — Бях на конференцията, която организирахте в Рамидж.
— О, да — казва Филип. — Как сте?
— Много добре, благодаря. Жегата е същинско наказание, но аз току-що се охладих в Касталианския извор — изключително освежаващо. Това също много ми помага. — Тя издърпва дръжките на бастуна си и, поставяйки върха му в една пукнатина между два древни скални блока, сяда върху малко платнено столче в горната част на уреда. — Отначало ми се смееха. Сега, разбира се, всички от курса искат такъв.
— Какъв курс?
— Върху литературата, живота и мисълта в Древна Гърция. Дойдохме от Атина само за един ден с туристически автобус за най-голямо удоволствие на колегите студенти, повечето от които са от Америка. Те всички са на прекрасно запазения стадион, надолу по хълма и бягат по състезателните пътеки.
— Бягат ли? В тази жега? — възкликва Джой.
— Правят джогинг. Така май че му казват. Това сякаш е станало епидемично психическо заболяване сред днешните американци. Форма на мазохизъм, като самобичуването през Средновековието. Вие, предполагам, сте г-жа Суолоу?
— Да — казва Филип.
— Не — казва Джой едновременно с него.
Мис Мейдън хвърля изпитателен поглед от единия към другия.
— Имаше надпис на стената на храма тук „Опознай себе си“. Но никой не е счел за необходимо да добави „Опознай своята съпруга“ …
— С Джой смятаме да сключим брак — обяснява Филип малко сконфузено. — Личният ми живот в момента е в преходен етап. Ще ви бъда благодарен, ако не споменавате за срещата ни тук на никой от нашите общи познати в Англия.
— Не съм клюкарка, професор Суолоу, уверявам ви. Но, струва ми се, че трябва да пазите репутацията си. Сега много се пише за вас. Наскоро в един неделен вестник прочетох доста ласкателна статия.
— О, онази… не знам откъде на журналистите им е хрумнала идеята, че съм се кандидатирал за длъжността към ЮНЕСКО. Научих за това първо оттам.
— А, да, „Опасната обсада“! — мис Мейдън вдига ръка, за да привлече вниманието им, и започва да рецитира високо, пророчески напевно:
Мис Мейдън отпуска ръката си и въпросително повдига глава по посока на Филип.
— Е, професор Суолоу?
— Звучи като Тенисън — казва той. — Не е ли от „Светия Граал“, от Идилиите?
— Браво! — възкликва мис Мейдън. — Уважавам човек, който може да познае цитат. Това е отмиращо изкуство. — Тя леко избърсва челото си с фина носна кърпичка. — Напоследък всеки в Амстердам говори за това място в ЮНЕСКО. Всичко друго е крайно отегчително на тази конференция.
— Изглежда много сте пътували по света, мис Мейдън — забелязва Джой.
— Това ме запазва млада, мила. Държа да знам какво става в света на науката. Кой излиза на сцената и кой слиза от нея.
— И кой — каза Джой импулсивно, — според вас, ще заеме мястото в ЮНЕСКО?
Мис Мейдън затваря очи и сякаш се залюлява около опорната точка на своя сгъваем бастун, докато обмисляше въпроса. — Най-неочакваната личност — казва тя с неясен глас. — Така е винаги в такива случаи.
Уплашен, да не би тя да припадне, Филип се приближава към нея, за да я подхване, но мис Мейдън изведнъж отваря очи и се изправя.
— Мисля да се върна в екскурзионния автобус — казва тя. — Там има климатик. Радвам се, че ви срещнах и двамата.
— Сигурна ли сте, че можете сама да се качите по стъпалата? — казва Филип.
— Абсолютно сигурна, благодаря — казва мис Мейдън. — Довиждане, довиждане!
Те наблюдават внимателното й изкачване по витите стъпала към пътя, където са наредени множество екскурзионни автобуси.
— Странно старо момиче — казва Филип. — Но духът й заслужава възхищение.
— Най-неочакваната личност може да си ти — казва Джой.
В Дарлингтън е хубава лятна вечер. Широко откритият, недостроен колеж изглежда почти привлекателен на меката вечерна светлина, макар че нищо не е в състояние да подобри вида на сглобяемата барака, в която се помещава Компютърният център. През прозорците му достигат звуците от летни занимания: туп-туп от топките за тенис, сновящи напред-назад на близките кортове, редките викове на играчите от игрищата и звуците от китари и хармоники от импровизираното надсвирване на открито край изкуственото езеро. Двамата мъже вътре, обаче, не забелязват тези шумове. Единият наблюдава другия, който пък наблюдава екрана. Диалогът, представен там, изглежда така: