— Прав сте, сър — каза Пърс. Той беше решил, че ще бъде неблагоразумно да разкрие собствените си брачни амбиции по отношение на Анджелика. Вместо това се бе представил за писател-изследовател, който пише книга за поведенческите модели на еднояйчните близнаци, и каза, че е срещнал Анджелика в Англия и иска да научи повече за нейната увлекателна история.
— Още по-лошото е, че тя отказва да й плащам таксите за следване. Държи да бъде независима. Изкарвала пари, като проверявала изпитни работи вместо професора си в Йейл, можете ли да си представите? При положение, че аз изкарвам само за една седмица повече, отколкото тя за година. Само едно нещо приема от мен — карта за безплатно пътуване с трансамериканските авиолинии навсякъде по света.
— И, както изглежда, добре я използва — казва Пърс. — Ходи на много конференции.
— Конференции! Именно. Тя е маниачка на тема конференции. Онзи ден й казах: „Ако не прекарваше толкова много време в ходене по конференции, Анджи, досега щеше да си защитила доктората си и да си оставила всичките тези глупости зад гърба си“.
— Онзи ден ли? Вие сте видели Анджелика онзи ден? — казва Пърс колкото се може по-небрежно. — Тя е в Лос Анджелис, значи?
— А, беше. Сега е в Хонолулу.
— Хонолулу? — като ехо отговаря смаяният Пърс. — Боже!
— Да, а защо е там, вие отгатнете, давам ви три опита.
— На конференция?
— Правилно. Някаква конференция за Жан.
— Жан? Жан кой?
Пабст свива рамене:
— Анджи не ми каза. Просто рече, че отива на конференция за Жан в университета на Хаваите.
— Да не би да е нещо за жанра?
— Сигурно. — Пабст поглежда часовника си. — Съжалявам, Макгаригъл, но трябва вече да тръгвам. Можете да ме изпратите до самолета, ако имате още въпроси. — Той вдига лъскавото си тъмно-червено кожено куфарче, а Пърс — протрития си спортен сак. Те излизат навън от сградата с климатик; слънцето е закрито от прашен облак.
— Анджелика поддържа ли някаква връзка със сестра си? — пита Пърс.
— Да, точно затова си дойде да ми каже — казва г-н Пабст. — През последните две години тя учеше в Европа със стипендия на Удроу Уилсън. Живееше предимно в Париж, но често пътуваше, и при всеки удобен случай търсеше сестра си. Накрая я намира в някакъв нощен клуб в Лондон. Лили работела там като екзотична танцьорка или нещо такова. Предполагам, че всъщност съблича дрехите си, но това пак е по-добре от порно филмите. Анджи каза, че Лили била щастлива. Работела за някаква международна компания, която я изпращала на различни места и на различна работа. И двете ми дъщери изглежда са решили да се справят сами в живота. Не мога да ги разбера. Пък и защо ли трябва? Те не са моя плът и кръв, в крайна сметка. Направих всичко за тях, но някъде по линията се получи авария.
Те вървят по пистата за частни самолети с различна форма и размер — от миниатюрни лекотоварни, крехки като комари с един двигател, задвижван от перка, до големи реактивни с големина на истински лайнери. Група младежи, наклякали в сянката на петролен танкер, стават бързо на крака, щом Херман Пабст ги наближава и вдигат табелки с надписи: „Денвър“, „Сиатъл“, „Сейнт Луис“, „Тулса“.
— Съжалявам, момчета — казва Пабст, като поклаща глава.
— Какви са те? — пита Пърс.
— Стопаджии.
Пърс учудено поглежда през рамо назад.
— Искате да кажете, че стопират самолети?
— Да. Това е модерен начин за пътуване на стоп: навъртат се около местата с частни самолети.
Частният самолет на Херман Пабст е Боинг 737 на трансамериканските авиолинии, оцветен в пурпурно, оранжево и бяло. Двигателите му вече бръмчат, подготвящи се за отлитане: фиууууууу! Двамата стисват ръце при подвижната стълба, изправена отстрани на самолета.
— Довиждане, г-н Пабст, бяхте много любезен.
— Довиждане, Макгаригъл. И успех в изследването. Това е много интересна тема. Хората са изненадващо невежи по отношение на близнаците. Анджелика веднъж ми даде да прочета един роман за близнаци от различен пол. Обаче аз нямах търпение да се занимавам с него.
— Не ви обвинявам — казва Пърс.
— Къде да ви изпратя онези изрезки?
— А, до университета в Лимерик.
— Добре. Всичко хубаво.
Херман Пабст се качва по стълбата, махва за последно с ръка и се скрива в самолета. Стълбата е изтеглена настрани и вратите се затварят зад него. Пърс поставя пръсти на ушите си, докато шумът на машините се засилва пронизително и самолетът бавно потегля по пистата. ФИУУУУУУУ. Той изчезва от погледа зад хангара, а след няколко минути се вдига във въздуха и прелита над морето, преди да се наклони и обърне в посока към изток. Пърс вдига сака си и бавно се връща покрай групата насядали в сянката на петролния танкер стопаджии.