— Здрасти — казва един от младежите.
— Здрасти — казва Пърс и присяда до него. Изважда лист хартия и флумастер от чантата си и написва с големи букви: „ХОНОЛУЛУ“.
Телефонът в хотелската спалня на Дезире, намираща се на „Променад дез Англе“, звъни. Мъжът от Интерпол рязко става, слага слушалките си, включва записващия апарат и кимва на Дезире. Тя вдига слушалката.
— Сеньора Зап?
— На телефона.
— Имам съобщение за вас, моля.
След кратка пауза и припукване, Дезире чува гласа на Морис: „Здравей, Дезире, това съм аз, Морис …“
— Морис — казва тя, — къде си, по дяволите? Тъкмо щях да… — Но Морис продължава да говори, без да й обръща внимание, и Дезире разбира, че слуша запис.
„… Аз съм добре физически, за мене се грижат, но тези момчета не се шегуват и започват да губят търпение. Обясних им, че ние вече не сме женени и те се съгласиха, като специална отстъпка, да намалят сумата наполовина до четвърт милион долара. Разбирам, че това са много пари, Дезире, и Бог вижда, че ти не ми дължиш нищо, но ти си единственият човек, когото познавам, способен да ги намери. В «Нюзуик» е написано, че си изкарала два милиона от «Трудни дни» — момчетата ми показаха изрезка. Измъкни ме оттук и аз ще ти платя този четвърт милион, дори ако трябва да работя от сутрин до вечер докато съм жив. Поне ще бъда жив.
Ето какво трябва да направиш. Ако си съгласна да платиш откупа, пусни една малка обява в следващия брой на парижкия «Хералд-Трибюн» — може и по телефона с кредитната карта. Обявата да гласи: «Дамата приема». След това уреди изтегляне на четвърт милион долара от банката в използвани, небелязани банкноти, и очаквай инструкции за предаването им. Няма нужда да добавям, че не бива да занимаваш полицията с това. В случай, че дори един полицай научи, сделката се прекратява и животът ми ще бъде в опасност“.
Докато Морис говори, телефонният номер е проследен и полицейски коли тръгват с бясна скорост по улиците на Ница с виещи сирени. Скоро те заобикалят телефонна кабина в стария град, където намират слушалката откачена от апарата и подпряна до един евтин японски магнетофон, от който все още звучи жалостиво-умоляващият глас на Морис.
На следващия ден Дезире пуска малка обява в парижкия „Хералд-Трибюн“: „Дамата предлага десет хиляди долара“.
— Мисля, че си много щедра — казва Алис Кауфман, която се обажда от Манхатън в Ница с лепкав глас от шоколадовите бонбони с ликьор, които скришом дъвче.
— И аз така мисля — казва Дезире, — но по моите изчисления десет хиляди долара е точната сума, която Морис наистина може да се опита да ми върне. А и ще изглежда неприятно, ако нещо му се случи, задето не съм си мръднала пръста.
— Права си, миличка, напълно си права — каза Алис Кауфман, а между думите й се чуват звуци като от целувка, когато тя облизва връхчетата на пръстите си. — Хората са склонни да проявяват емоции в ситуации като тази, даже и теоретично разкрепостени жени. Може да се отрази зле на продажбите ти, ако умре по твоя вина. Дали да не предложиш двадесет хиляди?
— Ще ми бъдат ли счетени за данък? — пита Дезире.
— Що за жена е тази? — обръща се Карло към Морис. — Кой е чувал някой да се пазари при отвличане?
— Аз ви предупредих — казва Морис Зап.
— Да предлага десет хиляди! Това е обида!
— Вие ли сте обидените! А на мен какво ми е, знаете ли?
— Ще трябва да запишеш още едно съобщение.
— Няма смисъл, освен ако сте готови да намалите цената си. Да речем, че смъкнете на сто хиляди?
Превързаният през очите Морис чува шум от тежко издишване.
— Ще говоря с другите за това — казва Карло. След десет минути се връща с магнетофона.
— Сто хиляди долара е нашето последно предложение — казва той. — Кажи й го, и гледай да й го кажеш добре. Така, че да те разбере.
— Не е толкова просто — казва Морис. — Всяко декодиране е ново закодиране.
— Какво?
— Няма значение. Дайте ми магнетофона.
— Погледни на това по друг начин, Дезире — гласът на Морис пращи в телефона, докато отвън, под балкона на стаята й с изглед към морето, реват полицейски коли, понесли се по „Променад дез Англе“ в търсене на телефонната кабина, от която идва той. — Сто хиляди долара е по-малко от една двадесета от твоите приходи от „Трудни дни“ — която аз, впрочем, смятам за абсолютно прекрасна книга, истински шедьовър, наистина — по-малко от четири процента. Виж сега, макар че не мога да си приписвам абсолютно никакви заслуги за това постижение, то е изцяло благодарение на твоя гений, все пак ще се съгласиш, поне донякъде, че ако аз не бях толкова лош съпруг през всичките тези години, ти нямаше да напишеш книгата. Искам да кажа, нямаше да изпиташ болката, която изрази. Би могло да се каже, че аз те направих феминистка. Аз отворих очите ти за потиснатото положение на жените в съвременна Америка. Не смяташ ли, че погледнато от такъв ъгъл, ми се полага известно преразглеждане на случая предвид настоящите обстоятелства? Искам да кажа, ти плащаш на посредничката си десет процента за много по-малко работа, отколкото съм ти свършил аз.