— Нахалник — казва Алис Кауфман, когато Дезире й разказва за новото развитие на нещата по трансатлантическата линия — Аз бих го оставила да изгние. Какво мислиш да правиш?
— Ще предложа двадесет и пет хиляди — казва Дезире. — Започва да става интересно, като холандски търг. Чудя се, с какъв ли резерв разполага Морис?
Пърс е седнал на тясната, пълна с народ плажна ивица пред „Уайкики Шератон“ и пресмята сумите върху многото кочани от бледо-синята карта „Америкън Експрес“, които са се натрупали в портфейла му. Излиза, че има точно толкова пари в банковата си сметка в Лимерик, колкото да покрие текущите си разходи, но ще влезе в разход за обратния път. Ако не бе имал късмета да пътува безплатно от Лос Анджелис до Хонолулу с чартърен самолет на филмов екип, финансите му щяха да са в още по-лошо състояние.
Горещо е, много е горещо на плажа, въпреки пасатите, които люлеят шумолящите над главата му палми, Пърс не се чувства освежен дори от изкъпването в океана — топъл на допир като мляко и почти толкова мътен на вид. Далечният прибой го бе примамил, но не посмя да остави принадлежностите си без надзор на плажа. Мъчи го отчетлива носталгична болка по нежните, кристално-чисти води на Конемара и нейните скалисти брегове със ситен плътен пясък, където морските птици често бяха единствената му компания в началото на лятото. Тук пясъкът е едър и поддава, а покрай еднообразния бряг на топлото море пъпли безкрайно шествие от хора по бикини, плувки, бермуди или потници — млади и стари, красиви и грозни, елегантни и затлъстели, почернели, луничасали, изгорели. Повечето от тези хора носят нещо за ядене или пиене в ръка — хамбургери, сандвичи, сладоледи, безалкохолни напитки, дори коктейли. Островът е пълен с шумове — провлечена хавайска музика от хотелските високоговорители, рок от носените на ръка транзистори, тихо бръмчене от климатици и глухи удари от набиване на греди за полагане основите на нови хотели. На всеки две-три минути, реактивен самолет се вдига във въздуха от летището на няколко мили от дясната страна на Пърс и висва, видимо почти неподвижен, над залива с хотелите-небостъргачи, палмите, танцуващи шими30, наетите сърфове и канута с платна, търговските центрове и паркингите, преди да се обърне и полети на изток или запад, а от илюминаторите му онези, които заминават, гледат с повече или по-малко завист или облегчение към тези долу, които току-що са дошли.
Когато самият Пърс пристигна предишната вечер, веднага взе такси до университета, но всички административни сгради бяха затворени и той се разходи из двора, наподобяващ голяма ботаническа градина със скулптури из нея, като безуспешно питаше случайно минаващи хора за конференцията по жанра, докато от охраната го посъветваха да си върви, преди да са му ударили едно кроше. Върна се рано тази сутрин, след като прекара нощта в евтин пансион, но го информираха, че конференцията е свършила предния ден и че участниците са се разпръснали, в това число и организаторите, които биха могли да знаят накъде е заминала Анджелика. Информационното бюро на университета можеше да му предложи само някакъв брой от програмата на конференцията, която включваше, за голяма мъка на Пърс, доклад на тема „Комичният епичен романс от Ариосто до Байрон — утопичен блян на литературата“, който Анджелика очевидно бе изнесла и по който се бяха изказали един италиански професор на име Ернесто Моргана и един японски — на име Мотоказу Умеда. Как му се искаше да бе присъствал!
Стиснал този безполезен сувенир от присъствието на Анджелика, Пърс взе автобус до Уайкики и, като видя ивица синьо море между два огромни хотела, се насочи към брега да уталожи неудовлетворението си с малко физически упражнения и да обмисли следващата си крачка. Няма друга разумна алтернатива, освен да се върне у дома. Пърс въздъхва, закопчава портфейла си и го слага обратно в горния джоб на ризата си.
Миг след това вниманието му е привлечено от впечатляващо неуместна фигура сред намазаните с плажно масло полуголи курортисти, шляпащи покрай брега. Това е възрастна дама, облечена в рокля от син муселин с десен на клонки и цветя, дългите поли на която са събрани и елегантно повдигнати във вид на шлейф така, че откриват скромна част от босите й бели нозе. Тя носи подобаващ слънчобран, за да пази лицето си. Пърс скача на крака и тича да я поздрави.