— Мис Мейдън! Да ви срещна тук!
— Здравейте, млади човече! Изненадата е взаимна, но — сигурна съм в това — приятна. В „Шератон“ ли сте отседнали?
— О, съвсем не, но тук човек не може да се добере до плажа, без да мине през някое хотелско фоайе.
— Аз съм отседнала в „Роял Хавайан“, за който ми казаха, че е изключителен, макар че не мога да си представя какво тогава се смята за обикновено в Хонолулу — казва мис Мейдън. — Къде сте се разположили? Имам нужда от малка почивка и може би нещо за пиене. Тук предлагат така наречения „слъш“31, който въпреки името си е доста освежителен.
— Вие за конференцията по жанра ли дойдохте тук? — е първият въпрос на Пърс, когато те сядат край фонтана на външния бар на „Шератон“ с две гигантски картонени чаши пред тях, напълнени с ухаещ на малина натрошен лед.
— Не, просто на почивка, чисто удоволствие без никакво самоусъвършенстване. Това е мястото, което винаги съм мечтала да посетя. „Хаваи Файв-О“ е една от любимите ми телевизионни програми. Боя се, обаче, че действителността е леко разочароваща. По принцип така стана с всичко, откакто изобретиха цветния телевизор. И вие ли сте на почивка, млади човече?
— Не съвсем. Аз търся едно момиче.
— Естествена амбиция, но не сте ли изминали твърде дълъг път за тази цел?
— Аз търся конкретно момиче — Анджелика Пабст. Може би си спомняте за нея от конференцията в Рамидж.
— Но това е така необичайно! Аз я видях преди няколко дни.
— Видели сте Анджелика?
— Да, на този плаж тук. Познах я, макар че не можах да се сетя за името й. За съжаление с възрастта започвам да губя паметта си за имена. Точно в този момент, например, ми убягва вашето име, г-н… ъ-ъ…?
— Макгаригъл. Пърс Макгаригъл.
— Ах, да, тя го спомена.
— Наистина ли? Анджелика? Как?
— О, мило, мило.
— Какво каза тя?
— Не си спомням точно, за съжаление.
— Моля ви, опитайте — моли я Пърс. — Много е важно за мен.
Мис Мейдън се понамръщва от усилие да се концентрира, като смуче енергично със сламката си и издава бълбукащ звук в картонената си чаша.
— Беше нещо за имена. Когато тя ми напомни, че се казва Анджелика Пабст, аз си позволих да кажа, че заслужава по-благозвучно фамилно име, а тя се засмя и попита дали не смятам, че Макгаригъл ще звучи по-добре.
— Така ли! — Пърс е в екстаз. — Значи тя ме обича!
— Имахте ли някакви съмнения за това?
— Ами тя все бяга от мен, откакто за първи път я срещнах.
— А, младите жени обичат да бъдат ухажвани, да бъдат завоювани.
— Но аз изобщо не мога да се добера до нея, за да я ухажвам — казва Пърс.
— Тя ви подлага на изпитание.
— Сигурно е така. Бях решил вече да се откажа и да се прибера в Конамара.
— Не, не трябва да правите това. Никога не се предавайте.
— Като рицарите на Граала?
— О, не, те са били такива глупци — казва мис Мейдън. — Всичко на всичко е трябвало да зададат въпрос в подходящия момент, а те по правило го изпускали.
— Анджелика случайно не ви ли каза накъде отива след това? В Лос Анджелис може би?
— Като че ли беше Токио.
— Токио? — простенва Пърс. — О, господи!
— Или може би Хонг-Конг. Някъде в Далечния изток, всеки случай. На някаква конференция.
— Несъмнено — казва Пърс. — Въпросът е, на коя конференция.
— На ваше място, щях да отида в Токио да я потърся.
— В Токио има много хора, мис Мейдън.
— Но те са много мънички тамошните хора, нали така? Мис Пабст ще се открои в тълпата, с цяла глава по-висока от всеки друг. Каква великолепна фигура има това момиче!
— Да, наистина — пламенно се съгласява Пърс.
— Боя се, че може да съм й се сторила много невъзпитана — просто не можех да откъсна очи от нея, докато се изтриваше с хавлията. Беше плувала, разбирате ли, видях я как излиза от морето с бански от две части, с мокра коса и блестящи от водата крайници.
— Като Венера — Пърс вдишва и затваря очи, за да си представи сцената по-живо.
— Точно така, аналогията ме порази. Тя има най-прекрасният тен, който много отива на тъмната й коса и очи, както винаги съм смятала. Виждам, че имате същата светла кожа като мен, кожа, която изгаря и се бели при най-малкото излагане на слънце — вашият нос, ако ме извините, че го споменавам, вече изглежда доста зачервен; бих ви посъветвала да си купите шапка — но мис Пабст има кожа като кафява коприна, гладък тен без петънце. С изключение на белега по рождение, високо на лявото й бедро, забелязали ли сте го? Във форма на кавичка?