— Аз не съм имал привилегията — казва Пърс, изчервявайки се, — да видя Анджелика по бански костюм. Не съм сигурен, че ще мога да го понеса. Бих се изкушил да се бия с всеки мъж на плажа, който се загледа в нея.
— Е, сигурно нямаше да ви е лесно този ден. От всички страни я поглъщаха с очи.
— Не ми казвайте — моли Пърс. — Преди време мислех, че е стриптизьорка — това едва не разби сърцето ми.
— Тази очарователна млада жена — стриптизьорка? Как е възможно?
— В случая стана грешка с две отделни личности. Оказа се, че е била сестра й.
— О, тя има сестра?
— Сестра-близначка. Лили се казва. — Колко отдавна му се струва сега времето, когато преследваше сянката на Анджелика из бардаците на Лондон и Амстердам. Споменът за „Гърлс Ънлимитид“ насочва мислите му към Бернадет и му напомня, че все още носи в себе си, непредаден, документа, подписан от Максуел. В радостта си, че е попаднал на следите на Анджелика, той съвсем бе забравил за Бернадет. Как можа? Спомня си срещата с Черил Съмърби на Хийтроу — Черил, която необяснимо се разплака над разписанието на полетите за Женева. Какви странни и непредвидими същества са жените!
А сега, ето и мис Мейдън го изненадва с неочакван признак на женска чувствителност. Тя изглежда бледа и се олюлява на стола, като че ли ей-сега ще припадне.
— Да не ви е зле, мис Мейдън? — пита разтревожено той, подкрепяйки я с ръка.
— От жегата е — мълви тя. — Боя се, че ми идва твърде много в средата на деня. Бихте ли ми помогнали, струва ми се, че най-добре е да се върна в хотела и да полегна.
Съвсем случайно, Фулвия и Ернесто Моргана кацат на летището в Милано по едно и също време — тя от Женева, той — от Хонолулу. Те се срещат в залата за получаване на багажа и се прегръщат стилно, целувайки се по двете бузи.
— О! — възкликва Фулвия. — Брадата ти е набола, carissimo!
— Scusi, скъпа моя, полетът беше продължителен, а ти знаеш, че аз не обичам да се бръсна в самолети поради опасността от внезапна турбулентност.
— Разбира се, любов моя — уверява го Фулвия. Ернесто употребява старомоден бръснач, много удобен за рязане на гърла. — Добре ли мина конференцията?
— Чудесно, благодаря. Хонолулу е изключителен. Постиндустриалното общество в действие. Трябва да отидеш там някой ден. А ти?
— Конференцията по наратология беше скучна, но пък Виена беше очарователна. В Лозана пък беше точно обратното. А, багажът пристига.
Фулвия е оставила бронзовото си масерати на паркинга на летището и двамата влизат в колата, за да се приберат с нея.
— Срещна ли интересни хора? — пита тя, като минава в бързото платно и светва предупредително към един муден фиат.
— Да. Синьора Пабст, чийто доклад коментирах, се оказа невероятно млада и невероятно красива, както и изключителен познавач на Ариосто.
— Спа ли с нея?
— За съжаление нейният интерес към мен бе чисто професионален. Професор Зап беше ли във Виена?
— Очакваха го, но той не дойде по неизвестни причини. Запознах се с негов приятел, Сай Гутблат.
— Спа ли с него?
Фулвия се засмива.
— Щом ти не си спал с мис Пабст, и аз не съм спала с г-н Гутблат.
— Но аз наистина не съм спал с нея! — протестира Ернесто. — Тя не е такова момиче.
— Има ли още момичета, дето не са такива момичета? Добре, вярвам ти. Та с кого значи спа?
Ернесто свива рамене.
— Само с две курви.
— Колко банално, Ернесто!
— С двете наведнъж — казва той за свое оправдание. — Е, как беше г-н Гутблат?
— Г-н Гутблат изглеждаше обещаващо, но се оказа, че няма нито въображение, нито сила. За съжаление, и двамата заминахме от Виена за Лозана, така че трябваше да се преструваме още цяла една седмица. Не го поканих на гости у нас.
Ернесто кима, сякаш това е, което е искал да знае.
Когато се прибират, те вземат душ, преобличат се и си разменят подаръци. Ернесто е купил на Фулвия обици и брошка с естествени перли, а Фулвия му е купила камшик за езда с посребрен връх. Той прави коктейл от сухо мартини за двамата и сядат в бялата дневна, Ернесто зает с преглеждане на писмата, натрупали се по време на тяхното отсъствие, а Фулвия — с добре подредената купчина вестници и списания встрани от нея.
— Облегчение е да не мислиш за новините, докато си далече от дома — отбелязва тя, — но пък като се върнеш, има толкова много да се наваксва. — Тя взема най-горния вестник от купчината и преглежда заглавията. Устата й зяпва и погледът й застива. — Ернесто — казва тя с тих, но метален глас.
— Да, мила моя — отговаря разсеяно той, отваряйки едно писмо с нож.