— Да си казвал случайно на някой от политическите ни приятели за Морис Зап? По-точно, за брака му с Дезире Зап, писателката?
Ернесто, сепнат от гласа на жена си, поглежда към нея.
— Може да съм го споменавал на Карло, струва ми се. Защо питаш?
— Карло е един млад глупак — казва Фулвия, скача на крака и мята вестника на коленете на Ернесто. — Заради него всички ще отидем в затвора, ако не действаме веднага. Отвлекли са Морис Зап!
Те нахлуват в стаята на Морис Зап посред нощ и го събуждат. Одеалата са дръпнати, а той разтърсен и изправен на крака. Нечии ръце опипват и нагласяват превръзката. Някой грубо пъха стъпалата му в адидаските.
— Къде отиваме? — разтреперан пита той.
— Млък! — казва Карло.
— Дезире плати ли?
— Тихо!
Карло изглежда ядосан. Морис целият трепери. Той знае: това значи или освобождаване или смърт. Някой навива ръкава му и търка ръката му с влажен тампон.
— Не мърдай, че да не те заболи!
Но те сигурно не си правят труда да правят обезболяващи инжекции на хора, преди да ги убият? Трябва да е освобождаване. Освен разбира се, ако това не е смъртоносна инжекция. Той усеща лекото убождане от иглата.
— Вие ще ме… — започва той, но преди да е довършил изречението, всичко потъва в мрак.
Следващото усещане, което има, е от натиск на остър камък върху десния си хълбок и хладен въздух около коленете си. После песен на птици. Ръцете му са свободни. Той сваля превръзката от очите си и премигва от светлината, която му се струва ослепителна, но всъщност се оказва, след като очите му се приспособяват, нежно розово утринно небе, прорязано от борове.
Той е легнал на голата земя в основата на високо право дърво. Той сяда и поставя ръка на пулсиращата си глава. Бледите му крака, показващи се от червените копринени шорти за бягане, изглеждат някъде далече от него и като че ли не му принадлежат, но те се сгъват в коляното по негово желание и, като се извръща за подпора към дървото, той мъчително се изправя на крака. Вдишва дълбоко опияняващо чистия, с аромат на борова гора въздух. Свободен! Жив! Бог да благослови Дезире! Очите му започват да фокусират правилно. Той е в гора, на склон. През дърветата се вижда сива ивица шосе. Тръгва с препъване надолу към него, придържайки се за дърветата, пада веднъж, ожулва си крака.
Шосето е тясно и зле павирано. Оттук явно не минават често коли. Морис с накуцване преминава на отсрещната страна и застава до тревясалия ръб, като поглежда през ниска стена към дълбока долина между планините. Вижда шосето да се вие като лента под него в продължение на мили, образувайки успоредни завои. Няма и следа от човешко присъствие.
Започва да слиза бавно надолу по склона. След няколко минути спира. На фона на птичето пеене, някъде отдалече до него долита сладък механичен шум, едва доловимият звук на движещо се превозно средство. Той отново поглежда над ръба на шосето и вижда малка точка, която се изкачва по виещия се път към него — изминава бързо правите отсечки и се забавя на острите завои, от време навреме изчезва от погледа му зад група дървета и отново се появява, а към слабото скърцане на гуми сега се добавя и ръмжене на двигател. Това е мощно GT-купе, шофирано с умение и замах. Когато достига отсечката от пътя точно под него, Морис различава бронзово масерати.
Щом колата завива покрай последния завой, Морис излиза по средата на шосето и махва с ръка. Масератито спринтира към него, после спира рязко, като пръска чакъл наоколо. Тъмното матирано стъкло на прозореца потъва във вратата откъм страната на шофьора и главата на Фулвия Моргана с тъмноруса коса и копринен шал се появява в отвора. Веждите й са повдигнати от силна изненада над римския й нос.
— Ах, Морис! — казва тя. — Какво правиш тук? Хората те търсят навсякъде.
В японския език липсва членуване. Няма нито неопределителен, нито определителен член. В японската страноприемница (риокан), където Пърс наема стая (защото е по-евтино от хотел в западен стил), също липсват много неща. Няма стол, няма легло. Само рогозка, възглавничка и ниска маса. Нощем камериерката разстила рогозката на пода. Стените и вратите са направени от хартия, залепена върху тънко дърво. Няма ключалка на плъзгащата се врата. Момичето носи храна в стаята и коленичи да я сервира на Пърс, който седи на възглавничката до ниската маса. През хартиените врати се чува сърбане от всички страни. В Япония е учтиво да вдигаш шум при хранене — признак на удоволствие. В общи бани голи мъже се сапунисват и отмиват, седнали на миниатюрни столчета като за доене на добитък, след това влизат в общи вани да се накиснат, отпуснати лениво в горещата вода с глави, подпрени на ръбовете на ваната. Тоалетни с форма на писоари са поставени на нисък цокъл със стъпенки от всяка страна: лесно за пикаене, но за другата работа — малко трудно.