Като илюстрация на тезата си, Морис Зап цитира голям брой пасажи от класическата английска и американска литература. Когато седна, последваха разпръснати и несигурни аплодисменти.
— Откривам дискусиите — каза Рупърт Сътклиф, оглеждайки неспокойно аудиторията над рамките на очилата си. — Има ли въпроси или коментари?
Настъпи продължителна тишина. Тогава Филип Суолоу се изправи.
— Изслушах лекцията ти с голям интерес, Морис — каза той. — Огромен интерес. Умът ти не е загубил нищо от остротата си от момента на първата ни среща. Но съжалявам като виждам, че през изминалите години си се поддал на вируса на структурализма.
— Не бих се нарекъл структуралист — прекъсна го Морис. — Пост-структуралист, може би.
Филип Суолоу направи жест, говорещ за нетърпимост към подобни незначителни уточнения.
— Думата ми е за този фундаментален скептицизъм относно възможността да се постигне сигурност в каквото и да е, който аз свързвам с пакостното влияние на едно континентално теоретизиране. Беше време, когато четенето представляваше елементарен въпрос, нещо, което се научаваше още в началното училище. Сега то изглежда като някаква тайнствена мистерия, в която само един малоброен елит е посветен. Цял живот съм чел книги заради техния смисъл или поне това е, което винаги съм си мислел, че правя. Очевидно съм се заблуждавал.
— Не си се заблуждавал, че си се опитвал да го направиш — каза Морис Зап, запалвайки пура, — но си се заблуждавал при всеки опит.
— Имам само един въпрос — каза Филип Суолоу. — Той е следният: какъв, при цялото ми уважение, е смисълът от дискусии по лекцията ти, ако, съгласно твоята собствена теория, ние изобщо не сме в състояние да дискутираме думите, които ти току-що каза, а само някакви несъвършени спомени или субективни интерпретации на казаното?
— Няма смисъл — каза безгрижно Морис Зап. — Ако под смисъл разбираш постигането на някаква сигурна истина. Но дали наистина си я откривал някога на конференция във времето за въпроси и дискусии? Бъди искрен, бил ли си някога на лекция или семинар, в края на които да си намерил поне двама души на едно мнение дори върху най-краткото резюме на казаното?
— Тогава какъв, за Бога, е смисълът на всичко това? — извика Филип Суолоу, с ръце във въздуха.
— Смисълът, разбира се, е да се крепи институцията на академичните литературни изследвания. Ние поддържаме своята позиция в обществото чрез публично изпълнение на определени ритуали, подобно на всяка друга група от работещи в областта на словото — адвокати, политици, журналисти. И тъй като по всичко изглежда, че сме изпълнили задълженията си за днес, защо да не се оттеглим и пийнем по нещо?
— Чай, боя се, ще ни се наложи — каза Рупърт Сътклиф, вкопчвайки се с облекчение в тази покана да ускори приключването на разискванията. — Много ви благодаря за крайно…мм…стимулиращата и…хъм… провокираща размисъл лекция.
— Стимулираща и провокираща — колегата удари право в целта — каза Пърс на Анджелика, докато излизаха в индианска нишка от лекционната зала. — Майка ти знае ли, че си дошла тук и слушаш такъв език?
— На мен ми беше интересно — каза Анджелика. — Разбира се, това всичко започва от Пърс.
— От мен?
— Пърс (Peirce). Още един правописен вариант на твоето име. Американски философ. Писал беше някъде за невъзможността да съблечеш воалите на представителността от смисъла. Било е преди Първата световна война.
— Виж ти, наистина ли? Знаеш ли, ти си забележително начетена млада жена, Анджелика! Къде си се образовала?
— О, на различни места — каза тя неопределено. — Предимно в Англия и Америка.
Те минаха покрай Филип Суолоу и Рупърт Сътклиф в коридора, които оживено се консултираха с Боб Бъсби, очевидно за театрални билети.
— Ще ходиш ли на театъра довечера? — каза Анджелика.
— Аз не се записах за ходене. На листа не пишеше коя пиеса е.
— Мисля, че „Крал Лир“.
— Ти значи ще ходиш? — тревожно попита Пърс. — А моя стих?
— Твоя стих? О, боже, забравих. В десет часа на последния етаж, така ли беше? Ще се опитам да се върна незабавно. Професор Демпси ще ме заведе с колата си, това ще спести време.
— Демпси? Трябва да внимаваш с него, знаеш ли? Той ловува млади момичета като теб.