— В момента превеждам романа му „Опитай по-настойчиво“. Чували ли сте го?
— Дали съм го чувал? Та аз познавам автора!
— Наистина ли? Вие познавате г-н Фробишър? Но това е чудесно! Трябва да ми кажете всичко за него. Какъв човек е той?
— Ами — казва Пърс. — Хубав човек. Но е малко кибритлия.
— Кибритлия? Тази дума е нова за мен.
— Това означава „който лесно се сърди“.
— А, да, разбира се, той е бил от „Сърдитите млади хора“. — Акира кима доволен и насочва вниманието на всичките си приятели към факта, че Пърс познава изтъкнатия британски романист, чиито произведения той превежда. Пърс разказва как Фробишър пусна лондонските литератори на дрейф по Темза, историята е приета с огромно удоволствие от всички, макар че те изглеждат леко разочаровани, задето корабът не е могъл да излезе в открито море и да потъне.
— Сигурно познавате много английски писатели — казва Акира.
— Не, Роналд Фробишър е единственият — казва Пърс. — А вие много ли автори превеждате?
— Не, само г-н Фробишър — казва Акира.
— Е, — каза Пърс. — Светът е малък. Имате ли такава поговорка на японски?
— Тесен свят — казва Акира. — Ние казваме „Светът е тесен“.
В този момент мъжът, който спи в ъгъла, се събужда и е представен на Пърс като професор Мотоказу Умеда, колега на Акира.
— Той е преводач на Сър Филип Сидни — казва Акира. — Знае повече за старите преводи на Шекспир.
Професор Умеда се прозява, разтърква очи, приема да пийне едно уиски и, след като му е обяснено от какво се интересува Пърс, казва „Огледало на искреността“ („Перикъл“), „Гребло, привикнало с водата“ („Всичко е добре, свършва ли добре“) и „Цвете в огледалото, луна върху водата“ („Комедия от грешки“).
— О, това е най-доброто от Пърс. Той започва да омеква.
всички! — възкликва Пърс. — Наистина е прекрасно.
— Това е устойчива фраза — обяснява Акира. — Означава нещо, което може да се види, но не и да се хване.
— А-а — казва Пърс с внезапен спазъм, спомняйки си за Анджелика. Това, което може да се види, но не и да се хване. Еуфорията му започва да го напуска.
— Извинете — казва професор Мотоказу Умеда, като предлага на Пърс визитката си, напечатана също на японски от едната страна и на английски от другата. Пърс се вглежда в името, което смътно му напомня за нещо.
— Не сте ли били случайно на конференция в Хонолулу наскоро? — пита той.
— Морис ми се обади веднага, щом се прибра във вилата — казва Дезире. — Отначало беше хистеричен от благодарност, като куче, което те лиже по лицето, когато си се върнал вкъщи след пътуване, направо усещах как маха с опашка на другия край на линията. После, като му стана ясно, че не съм платила никакви пари, стана гаден, какъвто си е бил винаги, обвини ме, че съм скъперница и безсърдечна и съм поставила живота му на смъртен риск.
— Тц, тц — казва Алис Кауфман от другата страна на телефонната линия, ведно с шумолящ звук от празни шоколадени обвивки.
— Казах му, че бях готова да платя до четиридесет хиляди долара за освобождаването му, дори вече събирах парите и ги складирах точно тук, в хотелския сейф, не е по моя вина, че похитителите му са решили да го пуснат безплатно.
— Така ли?
— Очевидно. Може да са се уплашили, че полицията ще ги хване или нещо такова. Полицаите са на моя страна, те смятат, че съм сломила духа на похитителите, като съм се пазарила с тях. Пресата тук излезе с хубави заглавия: „Романистката с железни нерви“, така ме наричат в списанията. Казах му и това на Морис и той съвсем вкисна… Както и да е, смятам да опиша цялата история в книгата си. Това е чудесно обръщане на нормалните отношения между мъжете и жените, мъжът да се окаже напълно зависим от щедростта на жена си. Може би ще променя само края.
— Да-а, остав̀и мръсника да умре — казва Алис Кауфман. — Къде е той, впрочем?
— В Йерусалим. На някаква конференция, той я организира. Яд го е и за друго — някакъв подлизурко, Хауърд Рингбаум, когото Морис по ред причини изключил от конференцията, се възползвал от временното му изчезване и се уредил чрез друг от организаторите. Направо му се чудя на моя човек, едва-що излязъл от гроба, да мисли за такива работи, представяш ли си?
— Такива са мъжете, скъпа — казва Алис Кауфман. — Като стана на въпрос, как върви книгата ти?
— Надявам се тази нова идея да я подкара — казва Дезире.
Според Мотоказу Умеда, който се беше изказал по доклада на Анджелика в Хонолулу, тя възнамерявала да пътува за Сеул през Токио на конференция по критическа теория и сравнителна литература, на която, говорело се, важни парижки светила били привлечени с обещание за безплатно пътуване до Изтока. Пърс, отдавна отказал се да си прави сметка на парите, показва зелено-бялата си карта за кой ли път и поема за Сеул с японските авиолинии. В самолета среща още една отзивчива душа — красиво корейско момиче на съседната седалка, което пие водка и пуши Пал Мал сякаш животът й зависи от това да изконсумира колкото е възможно повече безмитни стоки по време на полета. Водката я прави словоохотлива и тя обяснява на Пърс, че се връща вкъщи от Щатите, за да погостува на семейството си, както всяка година, и няма да може да си позволи никакъв алкохол или цигари през следващите две седмици.