На следващата сутрин Родни не чува Филип Суолоу да тръгва с подсвиркване по коридора за ранното си къпане, е, значи ексцесиите му най-сетне вземат своя данък. Но след закуската той е във фоайето с Джой, като само изглежда леко блед и изпит под тена си, напълно готов за дневния излет — днес е свободен ден (свободен, тоест няма дори и един доклад) и предстои екскурзия до Мъртво море и Масада.
Родни Уейнрайт съзнава, че трябва да пропусне излета, защото докладът му следва да бъде изнесен утре, а все още не е напреднал повече, отколкото при пристигането. Той е длъжен да прекара деня в стаята си в „Хилтън“ с гарафа вода с лед и да работи. Но много добре знае, че ще пропилее деня, късайки черновите една след друга, неспособен да се съсредоточи от мисли за забавленията на другите, особено на Филип Суолоу. Родни Уейнрайт решава да измисли хитър заговор срещу себе си, като остави съчиняването на доклада за последния възможен момент, сиреч за вечерта, и така да се види принуден да го довърши под безмилостния натиск на намаляващото време.
От безоблачното синьо небе слънцето жари голия пейзаж. Дори в автобуса с климатик е топло. Когато слизат на паркинга на брега на Мъртво море, жегата е като от лъхаща пещ. Преобличат се в бански костюми и лягат в морето — невъзможно е да се плува в плътната течност, която е трудно да се нарече вода — с температура и консистенция на супа, така наситена с минерални соли, че пари на езика и гърлото, ако се случи да погълнеш капка от нея. След това екскурзоводът им Сам Сингерман, местен израелски професор, ги подканя да се намажат с черната кал от плажа, за която се говори, че има лечебни свойства; но от цялата група само Филип и Джой, последвани от Морис Зап и Телма Рингбаум, имат смелостта да го направят, като весело се мацат един друг с шепи черна лепкава кал, която бързо изсъхва на слънцето, така че заприличват на туземци. Те се отмиват под душовете в края на плажа и Родни Уейнрайт върви подире им към горещите минерални извори, които са толкова приятни, че те се забавят и карат другите да ги чакат, докато се изсушат и преоблекат, за което Телма Рингбаум е смъмрена от съпруга си.
В Масада е още по-горещо, ако това изобщо е възможно. След обяда в неизбежния кафе-бар — разпространено в Израел заведение за обществено хранене, те се качват с лифт до останките от укрепленията, където еврейската армия начело с Елеазар извършила колективно самоубийство, за да не се предаде на римляните през 72 н. е.
— И аз по-скоро ще се самоубия, отколкото да дойда тук втори път — отбелязва един непочтителен посетител, влизащ в кабинката, от която Родни тъкмо излиза.
Въздухът определено не е по-хладен горе, лифтът само ги е доближил до слънцето, което прежуря безмилостно върху скалите и чакъла. Туристите се спъват насам-натам в жегата, оглеждат се за нещо като сянка зад разрушените стени на укрепленията, а силите едва им стигат да вдигнат фотоапаратите до нивото на очите си. Филип Суолоу и Джой, ръка за ръка, слизат по стъпала, издълбани в скалата, които се вият по западния склон на планината, към малка наблюдателна площадка, защитена от слънцето. Докато стоят край парапета, загледани в далечната панорама от каменни хълмове и безветрени долини, Филип плъзва ръка и обхваща Джой през талията. Боже мой, дори в тази жега той пак мисли за секс, казва си Родни, бършейки потта от лицето си с навития си ръкав. В следващия момент Филип случайно се обръща, вижда го и се намръщва.