Выбрать главу

— Нещо няма гу-гу-гуу тази вечер, а? — извиква развеселен към стената, връща се с олюляване към бюрото и измъква нов лист хартия.

Родни Уейнрайт се събужда на другата сутрин с пулсираща глава, положена върху бюрото сред празни бутилчици и листи хартия, изписани с неразбираеми безсмислици. Той разчиства бутилчиците и листите и ги изхвърля в кошчето за боклук. Пуска си душ, бръсне се и се облича внимателно с лек костюм, чиста риза и вратовръзка. После коленичи до леглото си и се моли. Само това му е останало сега. Нуждае се от чудо: вдъхновението да импровизира на място лекция върху бъдещето на критиката в продължение на отредените му четиридесет и пет минути. Родни Уейнрайт, който никога не е бил дълбоко религиозен човек и който всъщност не е отправял мисъл и сърце към Бог от деветгодишна възраст, коленичи в светия град Йерусалим и се моли дипломатично на Йехова, Аллах и Исус Христос да го спасят от унижение и разруха.

По програма заседанието започва в 9:30 часа. Родни се появява в залата за конференции. Външно изглежда спокоен. Единственият признак на стрес е това, че не може да спре да се усмихва. Хората забелязват колко весел изглежда. Той кима с глава и се усмихва, усмихва. Мускулите на бузите му го заболяват от напрежение, но той не може да ги отпусне. Морис Зап, който ще председателства доклада му, разговаря загрижено с Джой Симпсън. Филип Суолоу очевидно е по-зле — температурата му не спада, има ставни болки и се задъхва. Тя е извикала лекар да го прегледа. Морис Зап съчувствено кима и загрижено се мръщи. Родни, дочувайки този разговор, отправя широка усмивка към тях. Те го изглеждат строго.

— Аз се връщам в стаята да видя дали е дошъл лекарят — казва Джой.

Родни седи усмихнат към публиката, докато Морис Зап го представя. Все още широко усмихнат, той поставя трите си листа на катедрата, приглажда ги и ги подравнява. С изражение на едва сдържана радост той започва да чете. Публиката, заключавайки от вида му, че докладът ще бъде остроумен, учтиво се подсмихва. Неговата усмивка се разтегля с още един милиметър.

В този момент в задната част на залата настъпва раздвижване. Родни Уейнрайт поглежда над катедрата: Джой Симпсън се е върнала и шепнешком се консултира със Сам Сингърман в крайната редица. Няколко глави в близост до тях се обръщат и си предават нещо с разтревожени лица. Родни Уейнрайт забавя четенето, връща се в началото на изречението, неговото последно изречение: „Въпросът е следователно как може литературната критика …“

Тихото жужене от разговори в аудиторията се усилва. Няколко души стават и напускат залата. Родни спира и поглежда въпросително към Морис Зап, който се намръщва и почуква с писалка по масата.

— Моля аудиторията за тишина, за да може д-р Уейнрайт да продължи с доклада си!

Сам Сингърман става в задната редица.

— Извинявам се, Морис, но получихме доста обезпокоителна информация. Както изглежда, Филип Суолоу е със съмнения за легионерска болест.

Някъде в залата една жена изпищява и припада. Всички останали са на крака, бледи, ужасени, стиснали устни от страх или молещи за внимание. Легионерска болест! Тази стряскаща и мистериозна напаст, все още не добре изяснена от медиците, която повали цял конгрес на Американския легион в хотел „Белвю Стратфорд“ във Филаделфия преди три години, убивайки по един от шест заболели. Това е стаеният страх на всяка модерна конференция, това е венерическото заболяване на конфериращите, такса за греха, възмездие за цялото това пътуване далеч от дома и задълженията, обитаване на луксозни хотели, презадоволяване на собственото его, събиране на веселби, тотално глезене. Легионерска болест!

— Не знам за другите — казва Хауърд Рингбаум от предната редица, — но аз си тръгвам от хотела веднага. Хайде, Телма.

Телма Рингбаум не се помръдва, но всички останали бързат — към изхода се отправя поток от изпаднали в паника. Морис се обръща към Родни и разтваря извинително ръце.

— Изглежда ще трябва да прекратим четенето. Много съжалявам.