АСЕ следователно е „голямото татенце“ на конференциите. Мегаконференция. Цирк с три арени за литературната интелигенция. Тази година те се срещат в Ню Йорк в два съседни небостъргача, „Хилтън“ и „Американа“, които, колкото и огромни да са, не стигат за настаняване на всичките участници, които се изливат като поток към други хотели в околността или молят приятели от големия град за квартира. Представете си как десет хиляди високообразовани, красноречиви, амбициозни, енергични мъже и жени се стичат към центъра на Манхатън на 27-ми декември, за да се срещнат, докладват, питат и дискутират, клюкарстват и заговорничат, флиртуват и веселят, подберат бъдещи сътрудници или предложат някому сътрудничеството си. Защото АСЕ е пазар, не само цирк, това е мястото, където млади, току-що завършили учени се надяват да намерят първото си работно място, а по-опитните академични хора душат въздуха за по-добри предложения. Спалните на „Хилтън“ и „Американа“ не служат само за почивка и ухажване, но и за здраво пазарене и сериозни проучвания на кандидати, тъй като завеждащи катедри от всички щати, от Тексас до Мейн и от Каролините до Калифорния, се борят да попълнят свободните работни места в списъците си с възможно най-добрите специалисти. В сегашните условия на рязко съкращение на работни места, това е пазар за купуване и някои от тези шефове на катедри носят такива дълги списъци с кандидати за интервю, че не успяват да излязат от хотела за заседанията на конференцията. За тях и за отчаяните кандидати, които пушат в коридора и нервно почукват токовете на обувките си един в друг в очакване на реда си за оглед, АСЕ не е забавление; но за останалите участници тя е бал, особено ако обичате да слушате лекции и дискусии на всякакви литературни теми — от „Четивност и надеждност на епистоларния роман в Англия, Франция и Германия“ до „Смърт, възкресение и изкупление в творбите на Пирандело“, от „Староанглийски гатанки“ до „Азбучни показалци на Фокнър“, от „Rationalismus und Irrationalismus im 18. Jahrhundert“ до „Nueva Narrativa Hispanoamericana“, от „Лезбийско-феминистко преподаване и обучение“ до „Проблеми на културното изкривяване при превод на псувни и клетви в произведенията на Кортазар, Сендер, Бодлер и Флобер“.
В официалната програма, която е с размерите на телефонен указател от малък град, са изброени не по-малко от шестстотин отделни заседания и всеки час между 8:30 и 22:15 предлага избор от поне тридесет, някои от които са предназначени за малки групи тесни специалисти, а други — включващи най-изтъкнати имена от научния свят, привличат толкова много слушатели, че пълнят най-големите зали на хотела. Публиката обаче е неспокойна и често мигрира: хората влизат и излизат от залите за конференции, послушат малко, зададат въпрос и продължават към друго заседание, докато говорителите още четат; защото постоянно ги преследва чувството, че могат да изпуснат най-доброто представяне за деня, така че взрив от смях или аплодисменти от едната зала често изпразва съседната. А ако ви омръзне да слушате доклади, лекции и дискусии, винаги има какво да правите. Можете да посетите коктейла, организиран от гей-групата за модерни езици, или приема, спонсориран от Американската асоциация на професорите по идиш, или Игралната зала, намираща се в мирно съседство до Специалната сесия по методологични проблеми на моно- и билингвалната лексикография, или годишната вечеря на Американското общество на Милтън, или изпълнителния съвет на Американската асоциация на Бокачо, или събранията на Марксистката литературна група, Коалицията на жените в Германия, или конференцията по християнство и литература, Байроновото общество, Обществото на Г. К. Честъртън, Националното общество на Натаниел Хоторн, Обществото на Хазлит, на Д. Х. Лоурънс, на Джон Ъпдайк и много други. Или можете просто да постоите във фоайето на „Хилтън“, за да срещнете този или онзи познат от научния свят.
Именно там е застанал Пърс Макгаригъл на третата сутрин на конференцията, търкащ ръце, за да се стопли и полу-замръзнал от студения вятър, духащ по Американското авеню, когато Морис Зап го поздравява: