Пърс слушаше този поток от мръсотия, изливащ се от изящните устни и перлени зъби на Анджелика с нарастващо удивление и пламнали бузи, но никой друг от публиката като че ли не намираше нищо порицателно или смущаващо в лекцията. Младите мъже, седнали на масата, кимаха замислено, въртяха в ръце химикалките си и записваха по нещо в бележниците си. Единият от тях, с мек глас, който сякаш подхождаше на спортното му сако от туид, благодари на Анджелика за лекцията и попита дали има някакви въпроси.
— Изключително впечатляващо, не смятате ли? — прошепна женски глас в ухото на Пърс. Той се обърна и видя позната фигура с бяла фризирана коса.
— Мис Мейдън! Не съм и очаквал да ви срещна тук.
— Знаете, че не мога да устоя на конференции, млади човече. Но това наистина беше брилянтно представяне, нали? Ако можеше да я чуе Джеси Уестън.
— Разбирам, че това ви допада — каза Пърс. — Но за моя вкус то граничи с неприличното.
Някой от присъстващите попита Анджелика дали ще се съгласи, че романът, като отделен жанр, е роден от сексуална връзка между епоса и романса. Тя внимателно разгледа предложението.
— Вие знаете коя е тя, нали? — прошепна той към мис Мейдън.
— Разбира се, че знам, това е мис Пабст, дамата на сърцето ви.
— Не, аз имам предвид друго. Коя е била като бебе.
— Като бебе? — Мис Мейдън го изгледа със странно изражение, едновременно уплашено и очакващо.
Един от младите мъже на масата попита: ако органът на епоса е фалосът, на трагедията — тестисите, на романса — вагината, кой тогава е органът на комедията? О, анусът, веднага отговори Анджелика с блестяща усмивка. Помислете за Рабле…
— Спомняте ли си двете момиченца-близначки по на шест седмици, които са били намерени в самолет през 1954? — натъртено прошепна Пърс.
— Защо трябва да си ги спомням?
— Защото вие сте ги намерили, мис Мейдън! — той извади от портфейла си ксерокс-копие от вестникарската изрезка, която Херман Пабст му беше изпратил. — Вижте: „Момиченца-близначки намерени в стратокрузер на KLM“, а ето тук е вашето име: „открити в тоалетната на самолета от мис Сибил Мейдън от колежа Гъртън“. Когато попаднах на това, допир с перце можеше да ме събори.
Изрезката явно имаше същия ефект върху мис Мейдън, защото тя се свлече от стола си в припадък. Пърс я хвана точно преди да падне на земята.
— Помощ! — извика той. Хората се спуснаха към него.
Докато мис Мейдън се свести, Анджелика беше изчезнала.
Пърс претича с отсъстващ поглед през фоайето на „Хилтън“, взе бавния, после експресния асансьор към различни етажи, съвсем напосоки, после дебна из постланите с килими коридори, търси в баровете и ресторантите и по магазините. След около час, той я намери, преоблечена в лека рокля от червена коприна, косата й току-що измита и пусната свободно, блестеше около раменете й. Тя се канеше да влезе в един асансьор на седемнадесетия етаж, когато с отварянето на вратата, той излезе насреща.
Този път той не се двоуми. Сега вече тя няма да му избяга. Без да каже и дума, я грабна в ръцете си и я целуна дълго и страстно. За миг тя се вцепени и съпротиви, но после изведнъж се отпусна и поддаде на свирепата му прегръдка. Той усещаше дългата мека линия на тялото й от гърдите до бедрата съвършено прилепнала към неговото. Сякаш се разтапяха и сливаха в едно. Времето спря. Той смътно дочуваше как асансьорни врати се отварят и затварят, как хора влизат и излизат. После, когато за малко площадката се изпразни, откъсна устните си от нейните.
— Най-после те намерих! — прошепна задъхано той.
— Като че ли е така — останала без дъх отвърна тя.
— Обичам те! — извика той. Нуждая се от теб! Желая те!
— Окей! — засмя се тя. — Чудесно!! В твоята стая или в моята?
— Аз нямам стая — каза той.
Анджелика закачи бележка „Не ме безпокойте“ отвън на вратата, преди да заключи и пусне веригата отвътре. Беше късен следобед и вече притъмняваше. Тя светна една нощна лампа с плътен абажур, която разпръсна мека златиста светлина върху леглото, после дръпна завесите на прозореца. Роклята й се свлече с шумолене на пода. Тя излезе от нея с лека стъпка и вдигна ръце зад гърба си да разкопчае сутиена. Гърдите й се изляха като мед. Те се разлюляха и потрепераха, докато си сваляше чорапогащите и бикините. Красотата на деколтето й го трогна почти до сълзи; дръзкото храстче от черни косми между краката й го сепна и възбуди изведнъж. Той се обърна скромно настрани, за да се съблече, но тя се доближи до него, прокара хладните си пръсти по гърдите и корема му и погали твърдия му едър секс.