— Кого?
— Един мъж, казва се Питър, ще се женят през пролетта. Той е доцент в Харвард, блестящ според Анджи. Срещнали се на някаква конференция в Хаваите. Тя се надява да намери работа някъде около Бостън, а Питър я уреди да изнесе лекция на тази конференция, за да покаже какво може. Анджи чу, че я търсиш и не й стана много приятно, защото ти е изиграла някакъв номер в Рамидж, имало ли е нещо такова? Тя ме помоли да ти предам възможно най-деликатно, че вече е сгодена. Направих каквото беше по силите ми, Пърси. Съжалявам, ако не ми е достигнала деликатност.
Пърс отиде до прозореца, дръпна завесите и се загледа надолу към ярко осветеното авеню с колите и автобусите спиращи, потеглящи или завиващи на пресечката с 54-та улица. Той облегна главата си на хладното стъкло. Помълча няколко минути. После каза:
— Гладен съм.
— Това е добре — каза Лили. — Ще повикам рум сървиса. Какво искаш да хапнеш?
Пърс погледна часовника си.
— Аз ще ходя на парти. Там ще ям.
— Партито на покрива ли? Ще се видим там — каза Лили. — Питър обеща да ни заведе — Анджи и мен. Това всъщност е тяхната стая. Аз я използвах само за преобличане.
Пърс откачи веригата на вратата.
— Питър знае ли с какво си изкарваш прехраната? — попита той. — Веднъж видях твои снимки в Амстердам. И в Лондон.
— Аз се оттеглих от това — каза тя. — В крайна сметка, реших да продължа да уча. В Колумбия. Засега живея в Ню Йорк.
— А когато работеше за Гърлс Ънлимитид — каза Пърс, — срещала ли си едно момиче на име Бернадет? Професионалното й име е Марлен.
Лили се замисли за момент, после поклати глава.
— Не, това беше голяма организация.
— Ако случайно я срещнеш някъде, кажи й да ме потърси.
Пърс взе асансьора до деветия етаж и намери вратата на стая 956 отворена. Вътре Морис Зап, седнал на леглото, ядеше ядки, пиеше бърбън и гледаше телевизия.
— Здрасти, Пърси, влизай — каза той. — Готов ли си за партито?
— Имам нужда от един душ — каза Пърс. — Може ли да използвам банята ти?
— Разбира се, но точно в момента е заета. Седни и си сипи едно питие. Това се казваше въпрос, дето ни го зададе днес следобед.
— Аз нямах намерение да ви затруднявам — каза извинително Пърс, като си сипваше бърбън. — Не знам какво ми стана, да си призная.
— Няма значение. Ясно беше, че Артър Кингфишър не се заинтересува от това, което казах.
— Разочарован ли си? — Пърс седна на стол, от който косо се виждаше телевизора. Гола двойка, също като той и Лили преди час, се въртяха и гърчеха в леглото.
— Не, мисля, че най-сетне се отказах от навика си да бъда прекалено амбициозен. Откакто ме отвлякоха, това, че съм просто жив, ми се струва достатъчно.
Изведнъж екранът се изпразни и се появи надпис: „Наберете 3, за да си поръчате филм по ваш избор“. Започна друг филм, този път каубойски.
— Пускат пет минути безплатно някой филм, за да те заинтригуват — обясни Морис. — После, ако искаш да го гледаш целия, се обаждаш и ти го прожектират в стаята срещу заплащане.
— Само с едно обаждане! — каза Пърс. — О, прекрасен нов свят!33
— Точно така, в този град можеш да получиш всичко по телефона: китайска храна, масаж, уроци по йога, акупунктура. Можеш да си поръчаш момичета в стаята да ти говорят мръсотии някоя и друга минута. Плащаш с кредитна карта. Но ако си в деконструкция, можеш просто да гледаш всички тези реклами една след друга, безплатно, като авангарден филм. Забележи — каза той — аз загубих вяра в деконструкцията. Мисля, че днес ми пролича.
— Искаш да кажеш, че не всяко декодиране е ново закодиране в крайна сметка?
— О, то е, то е. Но отлагането на смисъла не е безкрайно, поне що се касае до личността.
— Аз мислех, че деконструкционалистите не вярват в личността.
— Не вярват. Но смъртта е единствената концепция, която не можеш да деконструираш. Оттук стигаш до старата идея за автономното аз. Мога да умра, следователно съществувам. Осъзнах това, когато онези италиански радикалчета заплашваха да ме деконструират.
Вратата на банята се отвори и оттам излезе дама в хавлиена роба и облак ароматна пяна.
— О! — възкликна тя, изненадана, че вижда Пърс.
— Добър вечер, г-жо Рингбаум — каза той, изправяйки се на крака.
— Познаваме ли се?
— На едно парти на Темза миналата пролет. Кораба „Анабел Ли“.
— Не си спомням много за това парти — каза г-жа Рингбаум, — освен дето Хауърд се сби с Роналд Фробишър и корабът се понесе по реката.
— Всъщност точно Роналд Фробишър го пусна на дрейф.
— Той ли бил? Ще го подкача за тази работа довечера.
— Роналд Фробишър тук ли е, на АСЕ? — възкликна Пърс.
33
Прекрасен нов свят — цитат от „Бурята“ на Шекспир и заглавие на научно-фантастичен роман от Олдъс Хъксли, преведен на български.