— Всички са на АСЕ — каза Мориз Зап — Всички, за които някога си чувал. — Сега той гледаше филм за боксьори.
— Всички, с изключение на Хауърд — каза Телма с глава мушната в гардероба. — Хауърд остана в Илинойс, защото му забраниха за цял живот да пътува със самолет, откакто помолил една стюардеса за секс.
— Съжалявам да чуя това — каза Пърс.
— Това не ме безпокои — каза Телма с лек смях. — Зарязах този некадърник през септември и това е най-хубавото нещо, което съм правила досега. — Тя извади черна рокля за коктейл и я постави върху себе си, застанала пред огледало в цял ръст. — Тази ли да облека довечера, скъпи?
— Да, да — каза Морис, без да откъсва очи от телевизора. — Изглежда страхотно.
— Да отида ли в банята да се облека или този млад човек ще бъде така любезен да изчака в коридора?
— Пърси, иди да си вземеш душ, докато Телма се облича — каза Морис. — Ползвай моята електрическа самобръсначка, ако искаш да се обръснеш. А между другото, ако католическото ти ирландско съзнание е шокирано от неразборията тук, ще ти кажа, че ние с Телма мислим да се женим.
— Поздравления! — каза Пърс.
— Романсът ни започна в Йерусалим — потвърди Телма с влюбена усмивка към Морис. — Хауърд дори не забеляза. Той беше прекалено зает да обмисля как да ме накара да правим секс в кабинките на лифта.
Когато Пърс се изкъпа и обръсна, тримата взеха един експресен асансьор до най-високия обществен етаж на хотела, а там един мъж с ключ ги въведе в малък частен асансьор, който ги закара до апартамента на покрива. Това беше огромен апартамент, истинска магия на две нива с остъклени пространства, които откриваха секващи дъха гледки към нощния Манхатън. Вътре бе вече пълно и шумно, но настроението на събралите се бе свободно и еуфорично. За това помагаше и единствената напитка на разположение — шампанското. Артър Кингфишър беше осигурил дузина каси.
— Сигурно празнува нещо много важно — коментира Роналд Фробишър, който беше поел надзора над една от касите. Той напълни чашата на Пърс и го представи на слаба, червенокоса жена с пронизващи очи в зелен костюм с панталон. — Дезире Бърд, секция 409: „Нови тенденции при жените-писателки“ — каза той. — Аз съм от секция 351: „Традиция и новаторство в поствоенната британска литература“. Строго казано, аз съм си традиционен. Тъкмо говорехме за необичайно топлото време този следобед.
— Боя се, че го изпуснах — каза Пърс. — Бях в стаята си целия следобед.
— Беше разкошно — каза Дезире Бърд. — Аз бях в апартамента на моята посредничка, разговаряхме за новата ми книга. Бях наистина депресирана, искам да кажа, книгата е фактически готова, но аз загубих вяра в нея. Казвах на Алис: Алис, реших, че не съм истинска писателка в крайна сметка. „Трудни дни“ беше чист късмет, тази нова книга е направо хаос, а тя ми казва: Не, не, не говори така, а аз казвам: Нека само да ти прочета малко от нея и ще видиш какво имам предвид, и тя: Окей, но мисля да отворя прозореца за минутка, много е горещо тук. И така, тя отваря прозореца — представяте си какво е да отвориш прозорец в Манхатън по средата на зимата, помислих си: Тя трябва да е полудяла — и изведнъж този невероятно нежен топъл въздух влиза и се завихря из стаята, а аз започнах да чета напосоки от ръкописа си. Е, казах аз, след една-две страници, това май не е толкова лошо. Страхотно е, каза Алис. Аз казах: То не е типично, чуй това, и й прочетох още малко. Когато свърших, Алис каза: Фантастично, а аз казах: Е, може би не е чак толкова лошо. И наистина не беше. Не беше! Сега можете да си представите какво стана. Колкото повече страници преглеждаше Алис, толкова по-ентусиазирана ставаше, и толкова повече аз започвах да вярвам, че „Мъже“ може би е добра книга в крайна сметка.
— Чудесно — каза Роналд Фробишър. — Аз имах подобно преживяване. Седях на площад „Вашингтон“ по същото време, топлех се на необичайното слънце и си мислех за Хенри Джеймс, когато изведнъж първото изречение от романа се появи в главата ми.
— Какъв роман? — попита Дезире.
— Моят следващ роман — каза Роналд Фробишър. — Ще напиша нов роман.
— За какво ще бъде той?
— Още не знам, но някакси усещам, че старият ми стил се завръща. Чувствам го в ритъма на това изречение.
— Между другото — каза Пърс. — През лятото се запознах с японския ви преводач.
— Акира Саказаки? Тъкмо ми изпрати превода си на „Опитай по-настойчиво“ — прилича на молитвеник на млада булка. Подвързан в бяло с бледоморав копринен маркер. — Той допълни чашата на Пърс.
— По-добре първо да хапна вътре, преди да пия още от това — каза Пърс. — Извинете ме.
Както се обслужваше от масата с великолепна вечеря, разположена покрай цялата стена, една дълга ръка в сив камгарен ръкав, омазнен около китката, се пресегна през рамото му и дръпна изпод носа му последното останало в чинията парче пушена сьомга. Пърс се обърна възмутено и видя жълтите кучешки зъби на Феликс Скинър да се хилят насреща му.