— Съжалявам, мой човек, но изпитвам фатално влечение към сьомга. — Той пусна резена пушена сьомга върху поднос с наредени разнообразни хапки. — Какво правиш на АСЕ?
— Мога да ви задам същия въпрос — каза хладно Пърс.
— О, аз оглеждам за таланти, опипвам пазара, това правя. Получи ли писмото ми, между впрочем?
— Не — каза Пърс.
Феликс Скинър въздъхна.
— Това е Глория, тя трябва да си тръгва… Е, ние преразгледахме твоето предложение и решихме да ти възложим книгата все пак.
— Това е чудесно! — възкликна Пърс. — Ще има ли аванс?
— О, да — каза Феликс Скинър. — Е, не много голям — добави той предпазливо.
— Може ли да ми го дадете сега? — попита Пърс.
— Сега? Тук? — Феликс Скинър го изгледа смаян. — Това не е обичайната практика. Още не сме подписали договор.
— Трябват ми двеста долара, за да се върна в Лондон.
— Предполагам, че бих могъл да ти дам толкова — измърмори недоволно Феликс Скинър. — Случайно ходих до банката днес следобед. — Той извади две стодоларови банкноти от портфейла си и ги подаде на Пърс.
— Много благодаря — каза Пърс. — Наздраве! — той пресуши чашата си, която бе напълнена някак разсеяно от един възнисък тъмнокос мъж, който стоеше наблизо с бутилка шампанско в ръка и разговаряше с висок тъмнокос мъж, пушещ лула.
— Ако успея да обхвана Източна Европа — казваше високият мъж с английски акцент, — оставям ти целия останал свят.
— Добре — каза ниският, — но смея да кажа, че хората пак ще ни бъркат.
— И те ли са издатели? — прошепна Пърс.
— Не, те са писатели — каза Феликс Скинър. — А, Ръдиърд! — извика той и се обърна да поздрави новопристигналия. — Е, пристигнахте най-после. Мисля, че познавате младия Макгаригъл. Много хора съжаляваха, че ви нямаше на форума този следобед. Какво стана?
— Срамен инцидент — каза Ръдиърд Паркинсън, като духна бакенбарда си, така че заприлича на ядосан бабун. — На минаване през контролата на Хийтроу — вече бях закъснял, защото преди това се скарах с едно безочливо момиче на гишето за проверка на билетите — двама с вид на главорези ме отведоха в една стая и ме подложиха на унизителен обиск и морален тормоз. Заради това си изпуснах самолета.
— Господи, защо са го направили? — каза Феликс Скинър.
— Казаха, че било грешка. Никакво извинение, разбира се. Да ви приличам на контрабандист? Направих официално оплакване. Вероятно ще ги съдя.
— Вината не е ваша — каза Феликс Скинър. — Но струваше ли си да идвате толкова късно?
Паркинсън започна да мърмори нещо за хора, които искал да види — Кингфишър, Текстел от ЮНЕСКО и така нататък. Пърс почти не го слушаше. В момента на споменаване на Хийтроу в паметта му изплува образа на Черил Съмърби каквато я беше видял последния път, разплакана над разписанието и скорострелно му просветна, че Черил го обича. Единствено неговото сляпо увлечение по Анджелика му бе попречило да го разбере по-рано. Щом осъзна този факт, Черил му се стори безкрайно желана. Той трябваше да отиде незабавно при нея. Щеше да я прегърне, да избърше сълзите й и да шепне в ухото й, че също я обича. Той се отдалечи от Скинър и Паркинсън, разливайки малко от шампанското си пътьом, и почти се сблъска с Анджелика и Лили, двете увиснали на ръцете на един тъмнокос млад мъж в сако от туид, същият, който председателстваше форума върху романса. Той разпозна Лили по червената копринена рокля. Анджелика все още беше в елегантното си сако и бяла блуза.
— Здравей, Пърс — каза тя. — Запознай се с годеника ми.
— Приятно ми е — каза младият мъж, усмихвайки се. — Питър Макгаригъл.
— Не може да бъде, аз съм Пърс Макгаригъл — каза той. — Вие трябва да сте Питър Някой-друг-си.
— Макгаригъл — засмя се младият мъж. — Имам същото име като вашето. Сигурно сме далечни роднини.
— Учили ли сте някога в Тринити Колидж?
— Да, учил съм.
— Боя се тогава, че аз съм заел вашето място — каза Пърс. — Когато ме назначиха на работа в Лимерик, смятаха, че назначават вас. Оттогава все ми тежи на съвестта.
— Направили сте ми услуга — каза Питър. — Вследствие на това аз дойдох в Щатите и сега съм много добре тук. — Той се усмихна нежно на Анджелика, а тя стисна ръката му.
— Нещо да ти тежи, Пърс? — каза тя.
— Не, всичко е наред.
— Чух, че си бил на моята лекция днес следобед. Какво мислиш за нея? — Тя го погледна нетърпеливо, сякаш мнението му наистина имаше значение.