— И често ли ходиш там, а? — каза младият мъж. Той замислено мачкаше банкнотите, които му даде Пърс. — Да има наблизо свестен магазин за риба с пържени картофки? Умирам от глад. Не съм слагал в уста нищо, откакто пристигнах.
— Има магазин за готова китайска храна, на втория светофар по „Лондон Стрийт“ — каза Боб Бъсби. — Съжалявам, че не ви харесва храната. Впрочем, очакваме с нетърпение утре вечерта.
— Какво ще има утре вечерта?
— Средновековен банкет! — каза Бъсби, с широка усмивка на гордост.
— Не мога да го чакам — каза младият мъж на излизане.
— Смятах, че това ще бъде кулминационната точка на конференцията — каза Боб Бъсби на Пърс. — Специално сме ангажирали една фирма да се погрижи за храната и да осигури забавленията. Ще има медовина, трубадури, и — той потри ръце в предчувствие на веселба — млади слугини.
— О-хо — каза Пърс. — Животът в Рамидж се разгорещява, явно. Между другото, да имате карта на града? Някаква моя леля живеела тук и трябва да прескоча да я видя. Адресът е на „Гитинг Роуд“.
— А, това не е далеч от тук! — възкликна Бъсби. — Може да се отиде пеша. Ще ви го начертая.
Като следваше упътването на Бъсби, Пърс тръгна натам, мина по няколко тихи улици с големи хубави къщи от двете страни — следи от гуми на ровери и ягуари бяха набраздили заснежените алеи, водещи към тях; пресече една оживена улица, където автобуси и камиони бяха превърнали снега в бразди от черна киша и навлезе в район с по-стари и не така добре поддържани сгради. Няколко минути по-късно пред себе си забеляза фигура, която се препъваше и хлъзгаше по тротоара, увенчана с позната ловна шапка.
— Привет, професор Зап — каза той, изравнявайки се с него. — На разходка ли?
— О, здрасти, Пърс. Не, отивам да посетя стария си хазяин. Преди десет години изкарах шест месеца тук. По едно време мислех даже да остана. Трябва да съм бил мръднал. Познато ли ти е това място?
— Никога досега не съм идвал, но една моя леля живее тук. Не точно моя леля, а роднина на едни братовчеди. Майка ми каза непременно да я потърся. Натам съм тръгнал.
— По задължение, а? Аз тук съм надясно.
Пърс погледна чертежа си:
— И аз.
— Е, как ти харесва Рамидж?
— Много улични лампи има.
— Тоест?
— Заради тези лампи нощем звездите не се виждат както трябва — каза Пърс.
— Да, има и още няколко недостатъка, ако питаш мен — каза Морис Зап. — Като например ресторанти, дето да не заведеш и най-върлия си враг, четири вида различни контакти във всяка стая, хотелски спални, където ушите ти залепват от студ за възглавниците и диско-водещи, които заслужават да им прережеш гърлата. Не мога да кажа, че липсата на звезди ми досажда чак толкова.
— Дори луната изглежда по-неясна отколкото у дома — каза Пърс.
— Ти си романтик, Пърс, знаеш ли това? Ти трябва да пишеш стихове. Това е улицата: „Гитингс Роуд“.
— На леля ми улицата — каза Пърс.
Морис Зап се спря насред тротоара.
— Това е забележително съвпадение — каза той. — Как се казва леля ти?
— Мисиз О’Ший, мисиз Нуала О’Ший — каза Пърс. Съпругът й е д-р Брендън О’Ший.
Морис Зап изпълни лек танцов подскок от възбуда.
— Това е той, моят хазяин! Майчице божия, как само ще се изненада да ни види заедно!
— Майчице божия! — каза д-р О’Ший, като отвори външната врата на голямата си, мрачна на вид къща. — Това ако не е професор Зап!
— А ето тук и вашият племенник от Емерълд Айл, Пърс Макгаригъл, дошъл да види леля си — каза Морис Зап.
Лицето на д-р О’Ший посърна.
— А, да, майка ти ни писа, Пърс. За съжаление, се разминахте с г-жа О’Ший — тя замина за Ирландия вчера. Но заповядайте, влизайте. Нямам какво да ви предложа, пък и отварям кабинета след двайсет минути, но влезте.
Той ги въведе в мразовита приемна с лек дъх на мухъл и нафталин и включи една електрическа печка, имитация на камина. Изрисуваните въглени светнаха, но реотанът — не.
— Нищо, на мен ми се струва, че става топло само като я гледам — каза докторът.
— Донесъл съм малко контрабанда — каза Морис Зап, като вадеше половин бутилка уиски от джоба на шлифера си.
— Господ да те поживи, съвсем като едно време — изпъшка д-р О’Ший. — Той коленичи и заопипва в бюфета за очилата си. — Уискито течеше като вода — довери той на Пърс, — когато професор Зап живееше тук.
— Не го разбирай погрешно, Пърс — каза Морис Зап. — Това е просто начин Майло да каже, че обикновено държах бутилка-две от „шотландеца“ в гардероба. — Наздраве, Майло!
— Та къде е сега леля Нуала? — попита Пърс, като си глътнаха уиски, а О’Ший напълни отново чашите им.
— В Слайго се върна. Семейни проблеми — д-р О’Ший поклати сериозно глава. — Сестра й е зле, много зле. И всичко заради тази нейна дъщеря, Бернадет.