— Майко! Татко!
— Мъничките ми! Момиченцата ми!
Бедната Сонг-ми е застрашена от събаряне, но Анджелика протяга ръка и я придърпва към обединения семеен кръг.
— Другата ни втора майка — казва тя и я прегръща.
Всички в салона се прегръщат, смеят се, плачат, викат. Дезире и Морис Зап се целуват по двете бузи. Роналд Фробишър се здрависва с Ръдиърд Паркинсън. Само Зигфрид фон Турпиц е крив и намусен. Пърс грабва ръката му и здраво я разтърсва.
— Всичко е наред — казва той. — „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“ ще публикуват книгата ми. — Германецът раздразнено дърпа ръката си, но Пърс не е спрял да се здрависва с него, черната ръкавица пада и разкрива съвършено нормална, здрава ръка. Фон Турпиц побледнява, изсъсква нещо и сякаш се смалява на ръст, после пъха бързо ръката си в джоба на сакото и се изнизва от салона, за да не се появи никога повече на международни конференции.
Лили идва срещу Пърс.
— Всички отиваме някъде, където може да се танцува — казва тя. — Искаш ли да дойдеш?
— Не, благодаря — казва Пърс.
— А може и да се върнем в стаята, ако желаеш — казва тя. — Ти и аз.
— Благодаря, но аз трябва да вървя по мои задачи.
Той напусна партито след няколко минути заедно с Филип Суолоу. Очите на англичанина влажнееха.
— Знам какво е да откриеш, че имаш дете, за което не си и сънувал, че съществува — каза той, докато чакаха главния асансьор. — Аз открих, че имам дъщеря, това да се случи на мен. А после отново я загубих. — Асансьорната врата се отвори и те влязоха.
— Как се случи това?
— Това е дълга история — каза Филип Суолоу. По принцип, аз се провалих в ролята на романтичен любовник. Мислех си, че не съм толкова стар, но се оказа, че съм. Куражът ми ме напусна в решителния момент.
— Колко жалко — каза Пърс учтиво.
— Аз не заслужавах тази жена, в моя случай.
— Джой?
— Да, Джой — каза Филип Суолоу с въздишка. Не изглеждаше изненадан, че Пърс знае името. — Получих коледна картичка от нея, пишеше, че ще се омъжва отново. Хилари попита: Джой? Познаваме ли тази Джой? Аз казах: запознах се с нея по време на едно от пътуванията ми.
— Хилари е вашата съпруга?
— Да, тя работи като брачен консултант. Много е добра. Тя помогна на Демпсеви да се съберат пак. Помниш ли Робин Демпси — той беше на конференцията в Рамидж?
— Радвам се да чуя това — каза Пърс. — Той не изглеждаше много доволен, когато се запознахме.
— Прекара някаква криза миналото лято, доколкото знам. Джанет се смили над него. Това е моят етаж. Лека нощ.
— Лека нощ.
Пърс наблюдаваше как Филип Суолоу крачи по коридора, леко залитайки от алкохола, докато вратата се затвори.
Пърс мина през фоайето на хотел Хилтън и излезе навън в студената свежа нощ. Температурата се бе върнала към нормалната и влажен режещ вятър отново духаше по Американското авеню. Той тръгна в посока към ИМКА. Черен младеж се носеше във въздуха насреща му на няколко инча над широкия тротоар. Това, което Пърс отначало взе за крилати стъпала, се оказаха ролкови кънки, а онова, което приличаше на шлем, беше вълнена шапка, нахлупена върху слушалки на транзистор. Пърс бе чувал истории за улични нападения в Ню Йорк и понеже носеше двеста долара, спря и се напрегна в готовност за защита. Младежът обаче имаше приветлив вид. Той се усмихваше на себе си и въртеше очи нагоре-надолу; в движенията му имаше ритъм, нещо хореографско, а приближаването към Пърс беше забавено от множество завои и арабески по уличното платно. Явно танцуваше на чувани само от него мелодии в слушалките. Той държеше някакви листовки и минавайки, сръчно пъхна една в ръката на Пърс. Пърс я прочете на светлината на една витрина.
„Самотни? Уморени от телевизията? Търсите секс? В нас е отговорът“, провъзгласяваше тя. „«Гърлс Ънлимитид» предлага разнообразни услуги за гости на Голямата ябълка34. Компаньонки, масажистки, партньорки за игра. Посетете нашия Клуб «Райски остров». Очаква ви вана-джакузи с партньорка по ваш избор. След ваната тя ще ви направи релаксиращ масаж. Забравете за всичко в нудистката дискотека. Ако не ви се излиза от хотелската стая, нашите масажистки ще ви посетят. А може би просто желаете пикантен разговор, за да… се унесете в сън? Наберете 74321 и споделете най-дивите си фантазии с…“
Пърс се върна пак в хотела и пусна монета в най-близкия от телефоните във фоайето. Набра номера и познат женски глас, леко апатичен, каза:
— Здравей, палавнико, аз съм Марлен. За какво си мислиш?