— Бернадет! — каза Пърс. — Имам важна информация за теб.
През последния ден на годината, Пърс Макгаригъл отлетя за Хийтроу с джъмбо-джет на Британските авиолинии. Тъй като имаше само ръчен багаж, окъсания му раздърпан сак, той беше един от първите пасажери на митницата и паспортния контрол. Запъти се директно към най-близкото информационно бюро на Британските авиолинии. Момичето зад гишето не беше Черил.
— Да? — каза тя. — Мога ли да ви помогна?
— Да, можете — каза той. — Търся едно момиче, казва се Черил. Черил Съмърби. Работи за Бритиш Еъруейз. Бихте ли ми казали къде мога да я намеря?
— Не отговаряме на такива въпроси — каза момичето.
— Моля ви — каза Пърс. — Важно е! — Той вложи в гласа си цялото нетърпение и очакване на влюбен.
Момичето въздъхна:
— Добре, ще видя какво мога да направя. — Тя натисна няколко бутона на телефона пред себе си и изчака мълчаливо да й отговорят. — О, здравей, Франк — каза тя най-сетне. — Черил Самърби на смяна ли е тази сутрин? А? Какво? Не, не съм чула нищо. А! Не знаеш ли? Ще видя. Добре тогава. Не, нищо. Дочуване. — Тя постави слушалката и погледна Пърс с любопитство и съчувствие. — По всичко изглежда, че вчера са я уволнили — каза тя.
— Какво? — възкликна Пърс. — Но за какво?
Момичето сви рамене.
— Направила сечено на някакъв тежкар… поставила знак „S“ — съмнение за контрабанда, върху картата му. Момчетата от акцизното го претърсили основно и той се оплакал.
— И сега къде е? Как да намеря адреса й?
— Франк каза, че заминала за чужбина.
— За чужбина?
— Казала, че й била омръзнала работата и това било шанс да попътува. Спестявала е, както изглежда. Това каза Франк.
— А казала ли е закъде по-точно заминава?
— Не — каза момичето. — Не е. Мога ли да ви помогна, госпожо? — Тя се обърна настрани да обслужи следващия клиент.
Пърс бавно се отдалечи от информацията и застана пред гигантското разписание със сменящи се надписи, пъхнал ръце в джобовете си, със сака в краката му. Ню Йорк, Отава, Йоханесбург, Кайро, Москва, Бангкок, Уелингтън, Мексико сити, Буенос Айрес, Багдад, Калкута, Сидни … Четири пълни колони. На всеки няколко минути таблото припляскваше, имената пърхаха и почукваха, повдигаха се и се завъртаха пред очите му като компоненти на някаква сложна механична игра на късмета, като гигантска географска мелачка, докато застинеха отново. Върху повърхността на таблото, като на киноекран, той прожектира спомена за лицето на Черил и нейната фигура — русата коса до раменете, походката с високо вдигнати стъпала, блестящия поглед на леко кривогледите й очи и се замисли откъде да започне да я търси в този тесен, малък свят.