— Бернадет? — прекъсна го Морис Зап. — Говориш за онова чернокосо дете, което живееше у вас, докато аз бях в апартамента горе?
— Същата. Познаваш ли братовчедка си Бернадет, Пърс?
— Не сме се виждали от деца. Но дочух слухове за скандал.
— Да, имаше скандал, така си е. Като си тръгна от нас, отиде да работи в някакъв хотел в град Слайго, като камериерка в хотел там, и един от гостите се възползвал от нея. Накратко, тя забременяла и била уволнена.
— Кой е бил мъжът? — каза Морис Зап.
— Никой не знае. Бернадет отказала да каже. То се знае, като се върнала у дома си, родителите й били много шокирани, много ядосани.
— Рекли й да не припарва до прага им? — каза Морис Зап.
— Не с толкова много думи, но резултатът бил същият — каза д-р О’Ший. — Бернадет си прибрала багажа и напуснала дома посред нощ — той млъкна за ефект, пресуши чашата си и прокара опакото на ръката си през устата си, при което се чу стържещ звук от наболата му брада. — И повече нищо не се знае за нея. Майка й се съсипа от тревоги. Разбира се, ние всички се боим, че Бернадет може да е отишла в Лондон да се освободи от детето в някоя от тамошните клиники за аборти. Кой знае, може да е умряла така, в смъртен грях. — Като стигна малко прибързано до такова тъжно заключение, д-р О’Ший се прекръсти и въздъхна. — Да се надяваме, че добрият Бог й е дал милостта на покаянието накрая.
В хола звънна телефон.
— Това ще да е кабинетът, искат да знаят какво е станало с мен — каза д-р О’Ший. Той се надигна и приведе да изключи осветлението на електрическата печка.
— Ние тръгваме — каза Морис Зап. — Беше ми приятно да се видим, Майло.
Отвън, пред къщата, той се обърна и погледна най-горния етаж с въздишка.
— Държах апартамента там горе — Бернадет го чистеше. Бедното дете, беше хубавичка, ако и да бе загубила всичките си зъби. Побеснявам, като чуя за забременели момичета в днешно време. Мисля, че мъжът, какъвто и да е бил, е трябвало да вземе предпазни мерки.
— В Ирландия трудно се намират предпазни средства — каза Пърс. — Забранено е да се продават.
— Наистина ли? Досещам се как ще си напълниш куфарите с „Дарекс“-и — както наричат тук кондомите, прав ли съм?
— Не — каза Пърс. — Аз съм привърженик на предбрачното целомъдрие и при двата пола.
— Добре, идеята е хубава, Пърс, но ако искаш мнението ми, едва ли ще има успех.
Разделиха се на ъгъла на „Гитингс Роуд“, понеже Морис Зап отиваше у Филип Суолоу, недалече оттук, а Пърс се връщаше в общежитието.
— Ще ходите ли на театър довечера? — попита Пърс.
— Не, Филип Суолоу ме предупреди. Вероятно ще си легна рано, да свикна с новото време след пътуването. Всичко хубаво!
Пърс забърза обратно към Мартино Хол, но откри, че е закъснял за вечерята, която бе изтеглена по-рано заради ходенето на театър.
— Не съжалявай, не беше хубава — каза служителката с русите къдри, която подреждаше празната трапезария за сутрешната закуска. — Овчарски пай, направен от остатъците от обяда. Има останали малко соленки и сирене, ако ти свършат работа.
Благодарно натъпкал уста със сметанови соленки и сирене чедър, Пърс забърза към фоайето на Лукас Хол. Демпси, готов за тръгване и издокаран с тъмно-кафяв блейзър и сиви панталони от каша, стоеше до вратата.
— Ще ходиш ли на театър? — попита Пърс. Имам нужда от превоз.
— Съжалявам, приятел, колата ми е пълна. Има автобус, който тъкмо тръгва от долния край на алеята за коли. Ако се затичаш, сигурно ще го хванеш.
Пърс се затича, но не го хвана. Докато стоеше пред портала на общежитията и се чудеше какво да прави, Демпси профуча с Фолксваген Голф, изпръсквайки Пърс с киша. Анджелика седеше на предната седалка. Тя се усмихна и помаха. Отзад нямаше никой.
Беше студено и притъмняваше. Пърс вдигна яката на анорака си, пъхна ръце в джобовете и се отправи в посока към центъра на града. Докато намери театъра, голяма футуристична бетонна конструкция, близо до Градската зала, представлението на „Котарака в чизми“ бе вече започнало и Пърс бе заведен до мястото си, докато на сцената един мъж, облечен като Робин Худ, обучаваше публиката да освирква лошия барон Бладърбъс всеки път, щом се появи. Последва дует от сина на воденичаря и принцесата, която той обичаше; палячовска комична интерлюдия, през която двама некадърни майстори, които трябваше да слагат тапети в кралската зала, се заливаха един друг с лепило и постоянно изпускаха инструментите си върху подутия от подагра крак на краля; и, като финал към първото действие — зрелищен номер с песни и танци за цялата компания, под надслов „Треска в събота вечер“, в който Котаракът в чизми триумфира в Кралското състезание по диско-танци в двореца.